Максим Самойлюк: Правителството в Киев може да се опита да намали разходите

След ветото на Орбан над европейския заем Украйна се готви за инфлация и рецесия. Под въпрос е дори издръжката на армията. Жестоки шеги си играе съдбата с Украйна, особено през последните седмици.

Страната оцеля в най-тежката от досегашните четири военни зими, макар в не една и две нощи стотици хиляди да зъзнеха без парно и ток на минус 20 градуса.

За пръв път от злощастната контраофанзива през 2023 година, миналия месец украинските войски успяха да отвоюват повече земя, отколкото отстъпиха пред окупаторите.

Почти бе минала зимата и в последния ден на февруари Тръмп нападна Иран. Малко след това Иран затвори Ормузкия проток. Изправена пред свръхдефицит Русия изведнъж бе зарината с петродолари. Някои от санкциите срещу нея бяха отложени, а други отменени.

Обратното се случи с Киев. Тази седмица той се озова пред фискално бедствие, защото Европейският съвет се отметна от решението си от декември да отпусне двугодишен заем от 90 милиарда евро. Направи го в последния възможен момент, защото, както подчерта вчера президентът Володимир Зеленски, Украйна се нуждае от тези пари още през април.

До унгарско-словашкото вето се стигна, след като при руски бомбардировки над Западна Украйна в края на януари бе прекъснат петролопроводът "Дружба", по който още от стари съветски времена тези бивши социалистически републики получават евтин петрол. Днешните сукалчета на Кремъл в Европа отказаха да заместят руския с либийски петрол през Хърватия, а Европейската комисия се присъедини към натиска им върху Киев.

Обещанията на Зеленски, че тръбата ще бъде поправена, не помогнаха и унгарският премиер Виктор Орбан, изправен пред избори в страната си на 12 април, упражни правото си на вето.

Възмутените реакции на Фон дер Лайен, Коща и Мерц едва ли ще помогнат на Украйна срещу най-новата криза. Ако думите им не бъдат подкрепени с дела в близките седмици, най-вероятният сценарий за воюващата страна включва ускорена инфлация и нова рецесия. Под въпрос е дори и адекватната издръжка на армията, каза за "Събота 150" икономистът Максим Самойлюк от киевския Център за икономическа стратегия.

"Алтернативи пред Украйна почти няма. Всъщност, въпросният заем бе алтернативата - алтернатива на онзи доста по-голям т.нар. репарационен заем, който Украйна трябваше да получи чрез замразените активи на Руската централна банка. Тези 90 милиарда евро щяха да са гръбнакът на финансирането на страната за тази и следващата година. Общите нужди на Украйна от финансова помощ за 2026 и 2027 година се изчисляват на 135 милиарда евро. От тях 45 милиарда трябваше да дойдат от други източници като Международния валутен фонд, Световната банка и двустранни споразумения с Япония, Канада и други страни. Сега чуваме за някаква възможност балтийските и скандинавските държави да съберат 30 милиарда евро през тази година, за да запълнят дупката в украинския бюджет. Всички тук обаче все още се надяват на по-големия заем. Без него запълването на дефицита ще е невъзможно."

Със сегашното равнище на разходи и постъпления Киев може да издържи дори до края на май, но ще бъде трудно да започне лятото без обещаното финансиране, каза пред БНР икономистът:

"Виждаме, че поправката на петролопровода "Дружба" е в ход. Орбан може да изпълни обещанието си (ако подаването на петрол бъде възстановено). Може дотогава изборите в Унгария да доведат до нови управляващи и ще трябва да се преговаря с тях. При всички положения решението за заема трябва да бъде взето през идните няколко седмици."

Правителството в Киев може да се опита да намали разходите или по някакъв начин да увеличи приходите си, добави Максим Самойлюк:

"Ако говорим за икономии, в най-общ план възможностите са две - или орязване на разходите за отбрана, или на социалните разходи (пенсии, различни видове добавки и заплати). За орязване на разходите за отбрана и дума не може да става. Понастоящем украинското правителство заделя всичките си домашни постъпления за отбраната, но разходите не стигат за действителните нужди на въоръжените сили. Вторият вариант - за орязване на социалните разходи - е възможен само хипотетично. Едва ли е възможен в близко бъдеще, поради политическата и практическата цена, която би имал и върху социалното положение, и върху икономиката.

Цялото интервю на Добрин Йотов с Максим Самойлюк можете да чуете от звуковия файл.