85 на сто от българските учители работят под силен стрес

85 на сто от българските учители работят под силен стрес, а половината страдат от хронични болести, причинени от него. Това показват данни на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".

Оттам смятат, че са необходими мерки на национално ниво във връзка с посочения от тях проблем, намаляване на седмичния брой часове при учители над определена възраст, както и работа на психолози с преподаватели, които са заявили желание за подобна подкрепа.

От своя страна училищни директори определят за най-стресогенна работата с родителите.

И призовават да бъде направено задълбочено изследване за нивата на стрес сред българските учители, за да може на базата на получените от него емпирични данни да се мисли за последващи мерки и политики за разрешаване на проблема. 

Нивата на стрес в българската образователна система достигат тревожни стойности както сред учениците, така и сред учителите. За това предупреждават експерти и представители на образователните организации, цитирани в репортаж на Българско национално радио.

"Нивото на нездравословния стрес сред българските учители е по-високо от средното за Европа. Ако не се погрижим за тяхното физическо и психическо здраве, няма как да мислим за качествено образование", заяви Юлиан Петров, председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".

По думите му проблемът засяга не само преподавателите, но и учениците.

"85% от българските учители работят под силен стрес, а половината страдат от хронични заболявания вследствие на това напрежение", посочи той.

Агресия, администрация и липса на мотивация – основните причини

Сред най-сериозните фактори за стрес при учителите се открояват поведението на учениците и административната тежест.

"86% от учителите посочват като основен стресогенен фактор агресията и неспазването на правилата от учениците. Следват неучителските дейности и административните формалности", обясни Петров.

Допълнително напрежение създават:

- конфликтите с родители (74,3%);
- честите промени в образователната система (67,7%);
- липсата на мотивация сред учениците.

Според него около 5% от учителите "прегарят" всяка година, което поставя под риск устойчивостта на системата в дългосрочен план.

Бърнаутът – реален, но недооценен проблем

Синдромът на професионалното прегаряне се превръща в ключов проблем, който обаче все още не е достатъчно разпознат.

"Това е заболяване, което в Европа се признава, но в България все още няма официална диагноза. Въпреки това учителите и лекарите отдавна са в рисковите групи", подчерта Юлиан Петров.

Той призова за въвеждане на национална политика за грижа към педагогическите специалисти, подобно на практиките в други европейски държави.

Предложения: по-малко часове и повече подкрепа

Сред мерките, които се обсъждат, са:

- намаляване на седмичната натовареност за учители в по-напреднала възраст;
- въвеждане на периоди за възстановяване и квалификация;
- по-широко участие на психолози в подкрепа на преподавателите.

"Трябва да мислим за компенсаторни механизми – както е в Европа, без това да води до намаляване на заплатите", допълни Петров.

Стресът като част от професията

От друга страна, според Величка Таседжикова – директор на 38-о основно училище "Васил Априлов" в София и секретар на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета – стресът е неизбежна част от учителската професия.

"Всеки, който иска да си върши добре работата, неминуемо е подложен на стрес. Работата на учителя е преди всичко комуникация – с деца, родители, институции", отбеляза тя.

По думите ѝ най-сериозното напрежение идва от високите очаквания към учителите.

"От учителя се очаква да компенсира всичко, което не е направило семейството или обществото – и то на най-високо ниво", каза Таседжикова.

Нужда от реални данни и превенция

Според нея преди да се говори за мащабни политики, е необходимо задълбочено изследване на проблема.

"Трябват надеждни емпирични данни – какви са нивата на стрес, какви са причините и какви мерки биха били ефективни", подчерта тя.

И двамата експерти са единодушни, че превенцията е ключова – както за здравето на учителите, така и за качеството на образованието.

"Трябва да работим за намаляване на емоционалното натоварване, преди да стигнем до прегаряне", заключи Таседжикова.

Още в репортажа на Андрей Борисов за "Закуска на тревата".