Празник на кукерите в Айдемир - зимата си отива и земята се пробужда

Половин век традиция, звукът на хлопките и паметта на едно село. В Айдемир кукерите не са просто обичай, а жива връзка между поколенията. На площада се очакваха над 600 участници – кукерски групи от цялата страна.

Празник на кукерите в Айдемир – празник, който събира минало, настояще и бъдеще в един общ ритъм. В силистренското село Айдемир звукът на хлопките не е просто шум – той е знак. Знак, че зимата си отива, че земята ще се събуди и че традицията продължава да живее.

Тази година местните отбелязват половин век от началото на организирания кукерски празник, който събира поколения и пази жива една от най-древните български обредности, разказва Сава Савов.

До 1975 година е било забранено масовото провеждане на празникът. Някога кукерите са обикаляли по махалите, от къща на къща, благославяйки за здраве и плодородие. Днес те излизат на мегдана – пред цялата общност.

В кукерската и коледарската група има ученици на Сава Савов, които продължават традицията. Тя се предава и в семействата от бащи на синове, от дядовци на внуци. В групата има и по три поколения – едно от тях е това на 80- годишният дядо Иван Орманджиев, който си спомня, че е имало и маски на животни в младостта му.

Синът му Стоян Орманджиев, който е и председател на НЧ "Родолюбие 2006" играе от пет годишен. За него всичко започва като приключение, но е категоричен, че трябва да има приемственост.

Но зад зрелището стои дълбок смисъл.

Маските са сред най-впечатляващите елементи – високи, пъстри, изработени от кожа, рога и пера. Към тях се добавят тежки колани с хлопки, които понякога достигат до 20 килограма. Този звук не е случаен. Кукерската игра включва и различни персонажи – цар, булка, младоженец, "аджи баба“.

Чрез тях се пресъздават сцени от народния живот, често с хумор, но и със символика. Финалът на ритуала е заораването и засяването – символично начало на новата земеделска година. Кукерите очертават защитен кръг, в който общността вярва, че ще има плодородие и благополучие.

Но празникът в Айдемир не свършва с дневните игри. Вечерта хората се събират отново – край огъня. Голямата "олелия" на Паткина чешма събира малки и големи. Всеки взема въгленче за дома си – за здраве и късмет.

Кукерската група към читалището е сред най-награждаваните в страната – с отличия от фестивали като "Сурва" в Перник и „Кукерландия“ в Ямбол. Но за хората тук най-голямата награда остава друго – че традицията продължава.

И може би няма значение дали ще кажем "50 години фестивал" или "50 издания". По-важното е, че в Айдемир кукерите все още излизат на мегдана – не като спомен, а като жива традиция. Традиция, която звъни силно – за да бъде чута и от следващите поколения.

Още в репортажа на Незабравка Кирова за "По първи петли".