150 г. от героичния порив на Априлското въстание - III епизод

Много са причините за това опитът за въстание във Враца да не успява. Не мога да си обясня докрай обаче защо упрекът не е към тези територии в България, които изобщо не са извършили подготовка, а критиката се съсредоточава срещу врачани.

Това коментира пред БНР Нели Стоянова – уредник в Регионалния исторически музей във Враца.

Днес в документалната поредица на програма "Хоризонт" – "150 години от Априлското въстание – паметта е жива", разгледахме именно неслучилата се революция на Врачанския комитет. Събитията обаче крият своите величави истории за себеотдаденост на народното дело.

"Едната причина е липсата на оръжие и невъзможността то да бъде доставено, въпреки цялата финансова подкрепа, която заможните врачани дават за осигуряване на такова. Другият момент - ако погледнем в национален мащаб – въстанието избухва поетапно, окръзите не въстават в един и същ момент. Това дава възможност да бъдат съсредоточени големи турски военни части срещу още невъстаналите окръзи. Врачанският окръг допуска едно забавяне и това позволява там да бъде съсредоточена огромна турска армия. Цялата тази сила се съсредоточава срещу едни врачански съзаклятници, които са зле или изобщо невъоръжени", обясни Стоянова в предаването "Хоризонт до обед".

Тя отбеляза и разнобоя между местните революционни дейци и привнесените отвън апостоли.

Нели Стоянова разказа и историята на Мито Хаджимицов - врачанинът, който "пали искрата в района":

"Населението е готово. Този подтик, с който се запалват тамошните революционни дейци в емиграция, за да започне подготовка за нов въоръжен бунт през пролетта на 1876 г., идва именно от този врачанин. След срещите на Мито Хаджимицов във Влашко той се завръща във Враца, съпроводен от Стоян Заимов и Иваница Данчев. На 21 октомври 1875 г. е възстановен Врачанският революционен комитет, който започва своето съществуване още от времето на Васил Левски. Задачите са да се работи за привличане на нови съзаклятници, да се обходят селата по поречието на р. Искър и по Балкана, южно от Враца, където да се възстановят старите комитети и да се организира връзка с тях".

Липсата на оръжия историографите очертават като проблем пред Врачанския революционен окръг и неговите дейци. Този проблем остава до края и залага подводни камъни в изпълненото с ентусиазъм решение на врачани да участват в подготовката и провеждането на въстанието, смята Стоянова.

За ролята на Врачанския революционен комитет като логистичен център и важен финансов донор за снабдяването с оръжие разказа пред БНР и преподавателят по история и директор на СУ "Христо Ботев" във Враца Красимир Богданов. Той е категоричен, че врачанският край незаслужено е обвиняван за неучастие в Априлското въстание. По думите му във Враца е направена сериозна подготовка. Според него е необходимо да отдадем заслужена почит на Мито Цветков Бакалбашийски.

Само думата "свобода" бродират сестрите Мица и Калица Хаджикръстеви на знамето на Врачанския революционен комитет. Негова реплика е ушита години по-късно. Тя се превърна в неизменна част от родолюбиви инициативи и паметни чествания във Врачанско.

И още – поп Коста Буюклийски е свещеникът на Врачанския революционен комитет. Захари Стоянов го определя като "честен и благороден пастир". Той е станал първата жертва на турските репресии след неуспелия бунт. За живата родова памет във фамилията му е срещата с цигуларката Светла Буюклийска.

Целия епизод на поредицата за Априлското въстание чуйте в звуковия файл.