Град като семейство: Как Ловеч подкрепя двойките с репродуктивни проблеми

На Благовещение фондация "Искам бебе" празнува 19-ия си рожден ден. 

От есента на миналата година фондацията има свой специализиран кабинет за медицински консултации и психологична подкрепа в Ловеч, създаден от координаторите на фондацията за региона Даниел Лазаров и Ирен Кривошиева. Дейността му се осъществява на доброволни начала.

За постигнатото за този кратък период ловешката структура беше отличена с грамота за гражданска съпричастност на годишната среща на членовете и доброволците на фондацията в категорията "Град с мисъл за бъдещето". 

"Ловеч е град като семейство – не само че не го е срам да говори за репродуктивните проблеми, ами се отнася с особена съпричастност към хората, които страдат от такива проблеми", коментира пред БНР Даниел Лазаров, психолог и един от създателите на кабинета и координатор за региона. 

От създаването на кабинета през ноември миналата година досега от специалисти са консултирани безплатно около 20 двойки с репродуктивни проблеми, а финансово са подпомогнати три от тях. 

"Хората се престрашиха да дойдат и да потърсят консултация с тези висококвалифицирани специалисти, до които осигурихме достъп. Докторите дойдоха с главните си ембриолози, за да осигурят още по-всеобхватна експертиза, да окажат максимално полезна подкрепа." 

Ловешките доброволци имат идея да сформират и група, защото груповата подкрепа има по-специфично въздействие, разказва Лазаров. 

"Все още битува това табу, срещу което като психолог неуморно се боря. Мълчанието и страхът от хорското обсъждане е най-големият враг и на превенцията, и на профилактиката, на намирането на каквато и да е помощ за тези двойки. Няма статистическа информация колко са. Хората се свързват с нас, в повечето случаи са преминали своята вътрешна бариера дали да оповестят публично проблема си." 

От местната структура на "Искам бебе" са организирали и информационна кампания с пенсионерските клубове от града. 

"Как те могат да са полезни за младите хора, когато ги подкрепят – да са по-активни в профилактиката и търсенето на решения. В противовес на това табу, което все още битува. Старите хора много се притесняват от обсъждане на такива теми, има стигма, че ако нашият внук или нашата внучка имат такива проблеми, това е срамно и не трябва да се говори много, ще се дискредитира семейството ни и т.н. Аз се постарах да им покажа алтернативна нагласа към проблема – че старите хора са пазителите на живота и са били онези, които с мъдростта си са наставлявали младите." 

Повече по темата чуйте от репортажа на Пламен Христов в звуковия файл.