Спомени за проф. Венцислав Янков

На 24 март се навършват 100 години от рождението на големия български пианист с международно признание Венцислав Янков. Артист, когото описват като философ, поет и аристократ, той живее във Франция от 21-годишна възраст до края на дните си, а концертира по целия свят.

Венцислав Янков е роден в София в семейството на изявения флейтист и педагог проф. Янко Янков. Много рано проявява влечението си към музиката и едва 3-годишен сам настоява да учи пиано при проф. Панка Пелишек, запленен от личността ѝ на неин концерт. На 6 години е първата му концертна изява и е смятан за дете чудо. Завършва гимназия и едновременно с това учи в средния отдел на Държавната музикална академия.

През 1937 г., само на 11 години, Венцислав Янков заминава за Берлин заедно със своя по-голям брат - цигуларя Любомир Янков, със стипендии, отпуснати от Министерство на народното просвещение. Венцислав учи в Музикалната академия при проф. Карл-Адолф Мартинсен.След като я завършва през 1942 г., в продължение на няколко години работи с големия пианист Вилхелм Кемпф.

През 1946 г. Венцислав Янков участва в Международния музикален конкурс в Женева, където в журито е известната пианистка и педагожка Маргарита Лонг. По нейна покана Янков заминава за Париж, за да продължи да усъвършенства клавирните си умения под нейно ръководство. Три години по-късно, през 1949 г., пианистът печели първа награда на новоучредения международен конкурс "Маргарита Лонг – Жак Тибо", като я поделя с пианиста Алдо Чиколини.

Следват години на бляскави изяви в Европа, Северна Африка, Нова Зеландия и Австралия, Южна и Северна Америка, и Япония с над 2500 концерта. Венцислав Янков солира на престижни оркестри под диригентството на фигури като Ханс Кнапертсбуш, Ернест Ансерме, Рафаел Кубелик, Андре Клюитанс.

От 1960 г. започва преподавателска дейност в частната консерватория "Маргарита Лонг" в Париж, а от 1977–а, в продължение на повече от 20 години - в Националната висша музикална консерватория във френската столица.

Макар че живее във Франция от младостта си, Венцислав Янков не прекъсва връзката с България. Завръща се от 50-те години на миналия век за серия концерти – солови и като солист на Софийската филхармония, както и камерни – в дуо със своя брат, цигуларя Любомир Янков.

Носител е на много награди в България и Франция, сред които орден "Стара планина" І степен за извънредно големия му принос към българското музикално изкуство.

Последовател на учението на Петър Дънов, Венцислав Янков се стреми да помага на младите артисти. Самият той заявява: "Музиката много ми е дала. Имах чудесен живот. Искам да постъпя правилно, да подкрепям млади талантливи пианисти..."

Янков напуска този свят на 8 януари 2022 г. в Париж, където е погребан. В негова памет е основана фондацията "Венцислав Янков" от д-р Надежда Тодоровска, негова родственица. Организира се клавирен конкурс за стипендии на името на големия пианист, чрез които се подпомага развитието на млади инструменталисти. Той се провежда на всеки две години. В първото му издание през 2023 г. лауреати са пианистите Ивайло Василев и Ангел Ялъчков.

Д-р Надежда Тодоровска и пианистката проф. Жени Захариева, която има шанса за по-тесен професионален контакт с Венцислав Янков през годините, си спомнят за него, а Златния фонд на БНР се пазят и изпълнения на Венцислав Янков, едно от които е Етюд оп. 10 №9 от Фредерик Шопен - концертен запис от рецитал през 1993 г. в зала "България".

Чуйте в звуковия файл.