Продължава международният форум "Духовното наследство в дигиталния век"

Създаването на писмеността на славянските народи е процес на утвърждаване както на културната, така и на политическата и религиозната идентичност на народите. От IX век, когато Св. Кирил създава глаголицата, този процес е съпътстван от конфликти и противопоставяне по линия на азбуката. В науката те са познати като "азбучни войни". Азбучните войни се делят на външни, когато става дума за избор между различни азбуки (глаголица, кирилица, латиница), или вътрешни, когато се свързват с въвеждане на промени в писмената система. Изборът на азбука при славянските народи отразява цивилизационната им ориентация по оста Изток-Запад. Външните азбучни войни като тази между глаголицата и кирилицата или между кирилицата и латиницата, обикновено завършват с налагането на една доминираща система, подкрепена от политическа и културна сила. Вътрешните азбучни войни засягат съдържанието на азбуката, нейния изглед и звучене. Това довежда до опростяване и стандартизиране на кирилицата.

Професор Роланд Марти – славист и българист от Швейцария, дава два примера за вътрешни азбучни войни: 

Като обобщение може да се каже, че азбучните войни развиват и модернизират писмеността, но и водят до стремеж към културна доминация и противопоставяне за сметка на утвърждаването на единството и традицията между славянските народи. 

През XVII век азбуката се превръща в инструмент за разпространение на католическата вяра по света. Създадената по това време институция на Римокатолическата църква "Конгрегация за разпространение на вярата" от папа Григорий 15 използва писмеността като средство за привличане на новооткрити народи за европейците, от Япония до Южна Америка. Светият престол прави опит да си върне или да установи езикова и писмена доминация над страните, които са приели източното православие, преди всичко славянските и балканските народи.

Проф. Красимир Станчев, който живее и работи над 30 години в Италия, отбелязва, че книгопечатането за балканските народи по времето на папа Григорий 15 първоначално се е извършвало и на трите азбуки – латинска, глаголица и кирилица, като се отчитат различните традиции. 

Близо 2 века - от XVII до XIX век, "Абагарът" на Филип Станиславов остава единствената книга, напечатана на кирилица в печатницата на "Конгрегацията за разпространение на вярата". Едва през 1844 г. вторият българин - Яков Яковски, печата 24 страници на кирилица – азбука, която той нарича "българска азбука", воден от разбирането, че не трябва да използваме нещо чуждо, когато имаме свое.

Чрез средствата за масова информация и чрез правилната употреба на българската форма на кирилицата е много важно да се утвърди по света истината, че кирилицата е тръгнала от столицата на Второто българско царство - Преслав, а не от Русия.

Журналисти от Българската телеграфна агенция откриват, че в повече от 60 държави по света съществуват медии, които пишат на кирилица, разкри генералният директор на БТА Кирил Вълчев.

Българската форма на кирилицата се различава с по-заоблените си букви и най-вече по изписването на малките букви, които са по-близки до ръкописните, за разлика от руската типографска структура, при която малките букви се изписват като намалени главни букви.

По-голямото предизвикателство в днешно време е как се използва кирилицата от изкуствения интелект. Проблемът с правилната употреба на кирилицата са ресурсите, с които си служи, които най-често са иноезични - принадлежащи на друг език, посочва Христо Димитров – ученик от 12 клас на Националната гимназия за древни езици и култури "Св. Константин-Кирил Философ".

Според съученика на Христо – Кирил Генков трябва да се създаде не само библиотека, но дигитално пространство, в което не само български, но всякакви общокирилски текстове да бъдат публикувани масово.

Опасенията, че изкуственият интелект може да се превърне в новия "мисионер" или в инструмент за заличаване на една писмена традиция са съвсем основателни. Дори вече се забелязва как когато се търси мнение по даден въпрос, различните изкуствени интелекти отговарят по различен начин, което показва, че няма как да са напълно обективни. Затова когато трябва да се вземе разумно решение, е по-добре да не се търси от него, съветва Кирил Генков.

За Христо Димитров въпросът за това по какъв начин младите хора могат да допринесат за съхранението на кирилицата е много належащ.

"Ако ние не побързаме да дигитализираме всичко българско, може би по някакъв начин наистина обричаме езика", смята той.