Росица Гергова: Как трудностите ни карат да израстваме

50-годишната Росица Гергова е винаги готова да ви помогне да откриете нещо повече за себе си, за рода си, за душата си. Утре тя организира родова седянка в село Първомайци. Издала е книгата "Съкровищница за родово благополучие".

"Аз съм дете на Северозапада, село Борован - родното място на бащиния ми род. След това съм живяла в Ловеч - маминото родно място, после живях в големия град, омъжих се в Плевен, живях десет години в Германия и сега сме отново на село, при корените. Решихме с моя съпруг тук да отгледаме детето си.

Свързана съм с обичаите, с корените, с родовата памет и със завета на старите хора. Това е моят път напред, призовавам всеки един да си припомни кой е. Начинът, по който вървя, е родовото познание, човешката душа - това е моето призвание."

Винаги ли сте се занимавала с това?

"Не. Аз владея много езици, работила съм дълго време в друго поприще. Животът обаче ме пое и сякаш нещо в мен се обади да потърся своята принадлежност. Вече седем години се занимавам с родовата памет."

Разбрах, че днес, 28 март, е рожденият ден на сина ви. Как го учите да обича рода си?

"Нашият син носи българското име Момчил. Дълго време го чакахме. Момчил се роди в Германия, но е закърмен да обича рода си. Възпитаваме го да е свързан с корените си. Той нарича България "Нашата България", както аз и баща му я наричаме. Възпитавам го, както мене са възпитавали - да уважава хората, да помага....да расте с обич към българския народ."

Защо заминахте за Германия и кое ви върна тук?

"Ние не емигрирахме, защото сме били разочаровани от България, или защото ни беше тясно тук. Искахме да ремонтираме голямата къща, която бяхме си купили. Отидохме уж за 2-3 години, но животът ни завъртя...Полека-лека, ръка за ръка, започнахме да се оправяме."

Докато бяхте в Германия, усетихте ли промяна в отношението ви към България?

"Засили се привързаността ни към родната земя. Когато заминахме, както обичаме България, така се приобщихме и към Германия. Оценихме красотата на тази държава, уважаваме народа, научихме се на езика. Хората там ни казваха, че личи нашата обич, защото говорим езика им много добре.

Когато човек тръгне с ненавист, той не може да стигне далеч, не може да има благополучие на друго място. Когато уважаваш своята родина, ще се приобщиш и към други държави.

Това, смятам, е един от проблемите на българите в странство - тръгват с омраза към родната земя и не могат да се приобщят другаде."

Още в интервюто на Маргарита Дойчинова с Росица Гергова в "По първи петли".