Голямата българската следа в историята на Кралския театър "Перюше" в Брюксел

В Международния ден на театъра ви разказваме за един от най - старите куклени театри в Европа - Кралския театър "Перюше" в Брюксел. Театърът има 97 - годишна история. Интересен факт е, че 40 години от тях са свързани с името на българката Бисерка Асенова - актриса, режисьор и драматург в театър "Перюше", а от 2003 до 2008 г. и негов директор. От 18 години художествен ръководител на кукления театър е синът на Бисерка Асенова - драматургът и режисьор Димитри Жажено. С него разговаря Даниела Големинова.

Жажено разказва, че е израсъл в театъра и това е неговият втори дом.

"Идвам от семейство на куклени артисти. Майка ми и баща ми бяха куклени артисти. Започнах да играя с моите родители, когато бях 11 - годишен, сега съм на 50, значи почти 40 години се занимавам с куклен театър".

- Вие сте директор на един от най-старите куклени театри в Брюксел. Каква е историята на театър "Перюше"?

- Това наистина е един от най-старите куклени театри за деца в Европа. Едва ли има повече от пет театъра с подобна история. Произходът на нашия театър е свързан с дъщерята на неговия основател. Името Перюше означава "Театърът на моя татко, на моя скъп любим татко". От френското "пер шери".

- Немалко време в театъра сте работили заедно с Вашата майка - актрисата и драматург Бисерка Асенова. Разкажете ни за нея.

- Майка ми Бисерка Асенова беше българка. Като студентка, тя решава да се занимава с куклено изкуство. В някаква степен случайно е станало това след една среща с куклени актьори в София. После заминава за Прага. Тя е единствената жена, която по това време учи при големия чешки майстор на кукленото изкуство Ян Малик. Учила е и при много други големи професионалисти в тази сфера. Всичко това се случва по време на Пражката пролет през 1968г., преди тя да бъде задушена от танковете на Варшавския договор. Тогава е имало голяма свобода за хората на изкуството в Чехословакия. След смазването на Пражката пролет майка ми решава да отиде в Белгия. Не е искала да се връща в България. Същевременно среща моя баща и се мести в Брюксел, където, разбира се, в онова време, свободата е много по-голяма. Заедно с баща ми в продължение на близо 40 години тя отговаряше за развитието на театъра. А между 2003 и 2008 г. беше директор на театъра. И след това аз поех тази задача. Преди да стана директор, живеех в Париж.

- А какво правихте там?

- Учих, занимавах се с философия, с театър, бях и журналист, пишех театрални рецензии. И исках да остана в Париж. Обаче се наложи да се върна в Брюксел, тъй като баща ми се разболя тежко.

- Колко хора са ангажирани днес в театъра, колко души участват в едно представление на театър "Перюше"?

- Обикновено трима. Един се занимава с работата зад кулисите и музиката, друг с осветлението и с връзката между това, което се случва зад кулисите и сцената, с работата с куклите. Тази работа е много сложна. Аз съм основният актьор, който е в центъра на сцената, но хората не ме виждат, защото съм скрит, когато работя с куклите.

- Как се издържа театърът? Имате ли държавно финансиране или сте на самоиздръжка?

- Имаме известна подкрепа. Сградата се поддържа от района, в който се намира, Иксел, в Брюксел. Общината ни помага понякога със средства. Но като цяло политиците не обичат да дават пари за кукленото изкуство. В Източна Европа може би не е така. Познавам колеги в България, които казват, че нямат достатъчно финансиране и все пак те разполагат с повече пари, отколкото ние в западните държави. Да, ние, от една страна се чувстаме свободни, защото нямаме зависимости от политиците. Може би традицията в някои източни държави е различна. Там това изкуство се учи в театралната академия, получава се финансиране от общинските власти. В Белгия няма училище за куклено изкуство. И все пак също получаваме финансиране. Аз ръководя един международен куклен фестивал. За него получавам субсидия от Министерството на културата, мога да получа и от общинската власт в Брюксел. Обаче се получават трудности, като например сега, понеже две години нямахме редовно правителство. Понякога хората на изкуството са силно зависими от политиката. А това не е добре, защото ако има политическа криза, парите спират.

- Какъв е интересът към кукления театър, идват ли много хора на спектаклите?

- Зависи от броя на спектаклите. Годишно имаме около 6-7 хиляди зрители. Кукленото изкуство е популярно заедно с другите живи изкуства като цирка, танците. В Белгия има много хибридни начини за правене на изкуство. Днес има много повече куклени представления, дори за възрастни, отколкото преди 20 години.

- След три години ще празнувате 100 - годишен юбилей. Какво е бъдещето на Вашия театър?

- Надявам се да успея да направя нещо по-голямо. Знаете ли, на днешното представление в публиката имаше жена, която беше дошла от Женева. Там имаше един много малък театър, по-малък от нашия, който съществуваше повече от 40 години. И той се помещаваше в един апартамент. И преди да почине неговата основателка го завеща на общината. И общината на Женева го разви и го превърна в голям куклен театър. Не знам дали такова нещо може и с нашия театър да се случи, може би няма да имаме този шанс. Обаче може пък да развием "Перюше" като платформа. Ние имаме и музей тук, организираме и фестивал. И тази платформа може да подпомага най-напред международния фестивал, който да бъде ориентиран към всякакви възрасти. Основното, което искам, е да се запази марката "Перюше".

- Вие сте в конкуренция с киното за деца, с електронните игри. Виждате какво поколение расте с дигитални устройства в ръцете. И вие трябва да сте много изобретателни, за да привлечете вниманието на децата.

- Мисля, че трябва да приемем, че децата са като възрастните, само че възрастни с мечти.Те искат да бъдат себе си, а не като родителите си. Трябва да запазим възможностите за бъдещето. Трябва да позволим на децата да открият вътрешната си свобода. Понякога родителите блокират децата си, а това прави и училището, образованието. Трябва да запазим тази невидима част, присъстваща във всяко дете, която развива въображението им. Това е по-важно, отколкото да се стремим да развиваме логиката на парите или логиката на технологиите, или логиката на властта. Понякога е много трудно да запазим именно въображението си, когато от деца се превръщаме във възрастни.

Виждате какво се случва по света, как да обясним на децата това?

- Не можем да кажем, че това е просто глупост. Има много фактори - парите, приспособленчеството, властта, личностните характеристики, психологията, Това са лошите страни в хората, които децата могат да развият. И трябва да не допускаме това. Знаете ли, човекът на изкуството е като учител, който може да помогне да стигнем в определена посока. Видяхте и на днешното представление. Децата трябваше да решат дали козата да бъде изядена от лошия вълк или да бъде спасена. В огромното болшинство от случаите децата искат тя да бъде спасена. Искаме накрая да победи доброто.

В края на разговора Димитри Жажено отправя призив на български език към българските родители:

"Искам да кажа на българските семейства да ходят на куклен театър в България или където и да е по света. Това е прекрасно време прекарано с децата."