Майкъл Йънг: В битката с Израел Хизбула печели време за Иран

Израелското нашествие засилва политическото напрежение в Ливан, а с образуването на окупационна зона в южната част на страната вълната от разрушителни бомбардировки няма да престане, а само ще се измести на север от река Литани, прогнозира Майкъл Йънг от Близкоизточния център на Карнегиевата фондация за международен мир.

В интервю за БНР той предупреди, че Хизбула ще остане безкомпромисна, докато поддържащият я режим в Техеран е непокътнат, а разоръжаването ѝ – ключово изискване на Израел – не е по-силите на ливанските власти.

Г-н Йънг, как Хизбула, която преди малко повече от година бе направо съсипана от Израел, се оказа толкова мощна и устойчива, че да предизвика нова израелска офанзива?

"Истинският въпрос е до каква степен бе отслабена Хизбула през 2024-та. Разбира се, много от лидерите ѝ бяха убити, включително генералният секретар Хасан Насрала. Загинаха и много командири. Но дали бе разгромена или само отслабена? Това не е ясно. Хизбула продължи да действа в Сирия за кратко време и може би наистина е била в състояние да си набави оръжие оттам, както твърдят някои. Не смятам, че бе сломена. Отслабена бе съществено, но не достатъчно, за да може ливанската армия да я разоръжи без да провокира голям граждански конфликт в Ливан – конфликт, който щеше да бъде не само с Хизбула, но и с шиитската общност като цяло.

Хизбула може да оказва упорита съпротива, но тепърва ще видим колко може да издържи. Израел има огромно военно превъзходство - и в хора, и, разбира се, в авиация, танкове и артилерия. Всъщност отпорът на Хизбула вероятно цели не толкова изтласкване на израелските сили от Ливан, колкото да печели време за Иран. Въпрос на време е кога Израел ще надделее над групировката в района южно от река Литани. Иранците се нуждаят именно от време - да направят така, че конфликтът да се проточи и по този начин да притиснат Съединените щати. Хизбула помага на иранците, като засилва този натиск".

Израел, както изглежда, е решил да повтори опита от 1982 година, когато окупира части от Ливан за близо две десетилетия. Именно тази окупация доведе до раждането и израстването на Хизбула. Дали новото нашествие няма да е също толкова катастрофално като предишното?

"Нашествието през 1982-ра бе замислено като настъпление към Бейрут, за да бъде премахнато базираното там ръководство на Организацията за освобождение на Палестина и да бъде поставен президент, настроен приятелски към Израел. Израелците се справиха доста добре на първо време, но планът им започна да пропада, когато президентът Башир Жмаел бе убит. Нещата се заплетоха, когато решиха да се задържат в Ливан и се наложи да се изправят пред враждебността на местното шиитско население. Днес ситуацията е много различна.

Днес израелците осъзнават много добре риска да затънат в ливанското "блато". Затова, според мен, планират да завземат района южно от река Литани и ще се опитат да намалят, доколкото могат, риска от атаки на Хизбула. Могат да контролират голяма част от тази зона от разстояние - с дронове, и само там, където е необходимо - с войници. А за зоната северно от Литани ще се опитат да репликират същите условия, каквито имаше до войната южно от реката - да бомбардират където и когато поискат, за да елиминират потенциални заплахи. Това може да им се удаде за значителен период от време.

Разбира се, израелците имат и друга цел в случая, и тя е да надградят политическия натиск вътре в Ливан. Защото много шиити обитаваха досега земите на юг от Литани. Ако вече нямат села, в които да се завърнат, къде другаде могат да отидат? Това създава огромен вътрешен проблем за Ливан - както за ливанското правителство, така и за ливанското общество. Натискът върху ливанците да решат шиитския въпрос ще расте. Проблемът е, че ливанците не са в състояние да разоръжат Хизбула. Поне не днес".

Бежанците наброяват повече от 1 милион. Дали Ливан не се превръща в Сирия?

"Не съвсем. Това, което наблюдаваме днес, е голямо вътрешно разселване на шиитската общност. Бежанците не заминават в други страни, поне не в такива значими мащаби. В Сирия имаше бежанска вълна, защото много хора бяха принудени да бягат от режима на Башар Асад. В Ливан държавата не преследва шиитите. Това не означава, че между религиозните общности няма напрежение, но не мисля, че сравнението със Сирия е добро".

Израел изби голяма част от иранските лидери и се опитва да убеди САЩ да продължат военния натиск, докато настъпи смяна на режима в Техеран. Ако успее да изпълни тази си цел, това ще означава ли край и за Хизбула?

"Ако настъпи промяна на режима в Иран, това, разбира се, ще бъде тежък удар за Хизбула. Войната продължава, но, поне засега, не виждам как такава промяна ще се случи. Ще трябва да почакаме и да видим дали в близките седмици ще се стигне до някакво народно въстание в Иран. Но дори това и да се случи Хизбула няма да изчезне. Тя ще запази подкрепата на шиитите. Ще запази оръжието си. Но може би ще бъде по-склонна на компромис с другите религиозни общности в Ливан. Днес, докато режимът в Техеран е непокътнат, това е невъзможно".