Как Украйна лишава Русия от облагите от затварянето на Ормузкия проток?

Как Третата война в Персийския залив ще се отрази на съотношението на силите във войната в Източна Европа?

Месец, откакто започна операция "Епична ярост", еднозначен отговор на този въпрос е невъзможен. Защото Украйна приложи доста успешно далекобойните си възможности, развити едва през последните една-две години, за да попречи на Русия да се възползва от енергийния шок в Европа и Азия.

Принуден да се съобразява с растяща несигурност във финансовата помощ и оръжейните доставки от западните си партньори, президентът Володимир Зеленски предприе рискован ход в опит да завърже дълготрайно партньорство с богатите монархии от Залива, някои от които добри партньори на Путин през годините поне досега – докато руснаците не подкрепиха Иран в разрушителната за арабите война.

Войната с Украйна отдавна се превърна във война на изтощение. Затова лавината от петродолари, която Русия очаква от блокирането на Ормузкия проток и съживената търговия с Индия, може да ѝ даде превес на бойното поле. Но ефектът върху развоя на бойните действия няма да се почувства веднага. Ако изобщо го има.

"Допълнителните приходи може да се окажат само кратковременни. С тях Кремъл може и да реши някои финансови проблеми, но не мисля, че може да компенсира сериозните вреди, които руската икономика понесе през последните четири години. Путин взе решение, или поне така каза тази седмица, да използва извънредните постъпления за стабилизиране на финансите и връщане на кредитите, а не за армията", отбелязва Джон Форман, бивш военен аташе на Великобритания в Москва и Киев.

Ред фактори пречат на Русия да се възползва от благоприятната конюнктура. Един от тях може да се окаже предупреждението на Великобритания от четвъртък, че вече ще задържа със сила танкерите, превозващи руски петрол в нарушение на санкциите през британски води. Швеция, Франция и дори Белгия също затягат мерките срещу "сенчестия" флот. Но най-ефективни си остават украинските безпилотни системи. Недалеч от Босфора тази седмица морски дрон се взриви в танкер, натоварен с нефт от Новоросийск. В предходните дни безпилотни летателни апарати причиниха огромни пожари на пристанищата на Финския залив - Уст-Луга и Приморск, недалеч от Санкт Петербург.

"Тези, както ги наричаме, "Буданови" санкции са наистина ефективен начин за санкциониране на руската петролна индустрия. Цените на петрола се покачват, но в същото време Украйна извършва много успешни атаки по рафинериите и транспортационната система на руския петрол. Това може да неутрализира в значителна степен облагите, които Русия извлича от събитията в Близкия изток", отбелязва Олексий Мелник, подполковник от запаса на украинските Военновъздушни сили и сътрудник на киевския аналитичен център "Разумков".

Успехите в далекобойните удари от тази седмица идват в най-подходящия за Украйна момент. Но те не са замислени в последния месец, откакто ескалира близкоизточният конфликт, а са плод на продължителни и последователни усилия на Киев, изтъква Джон Форман:

"Това не е свързано само с последиците от войната в Иран. Става дума за кампания, която продължава вече от години. По някои данни, през 2025-та украинските атаки са коствали на Русия 14 милиарда долара нереализирани постъпления, без да броим разходите за ремонт на повредената инфраструктура и загубата на доверие към Москва от клиентите ѝ. Украинците нападат пристанища, рафинерии, тръбопроводи, танкери. Тези удари не са фатални за Кремъл, но с тях обикновените руснаци могат да усетят войната и на свой гръб."

След Приморск в понеделник и Уст-Луга в сряда, в четвъртък дроновете на Роберт Бровди поразиха и гигантската рафинерия в Кириши, също в Ленинградска област. Агенция Ройтерс, пресметна, че тези и предишни удари са извадили от строя общо 40 процента от експортния капацитет на руския петролен бранш.

"Тези успехи не са случайност. В украинската стратегия сред главните мишени в продължение на много месеци бяха руските системи за противовъздушна отбрана ПВО - радари, пускови установки и пр. - най-вече на полуостров Крим. За да компенсира загубите и подсили отбраната тук, руското командване бе принудено да прехвърли много зенитни системи от други региони. И подозирам, че Ленинградска област е именно един от тези региони, в които ПВО бе отслабена в резултат на тези мерки. Защото руската оръжейна индустрия определено не е в състояние да произведе нови системи на мястото на поразените през последните четири години."

Величината на руския експорт и на постъпленията от него ще зависят до голяма степен от способността на украинците да поддържат за още дълго време същите темпове и успех на ударите си дълбоко на руска територия. Тази задача изглежда непосилна на фона на прогнозите, че възстановяването на търговията през Ормузкия проток ще продължи месеци, даже ако войната там завърши днес. А тя, според признанието на американския държавен секретар Марко Рубио от вчера, че продължи още поне седмици.

Но колкото и да са оптимистични тези обстоятелства за бюджета на Руската федерация, те няма да доведат автоматично до военен успех, обяснява Джон Форман от Чатъм Хаус:

"Въпросът не опира до пари - да хвърлиш милиард долара тук, милиард там. Истинският проблем е, че руската армия се доказа като некомпетентна, неспособна да надделее над украинците. Русия и сега влага много средства в армията си. Взе ги от цивилния сектор, за да ги вложи във военния сектор. Но това не й помогна да напредне кой знае колко. Проблемът е в организацията, качеството на войските и безидейността."

Москва няма да постигне много по начина, по който воюва досега, съгласен е Олексий Мелник:

"Преди седмица руснаците направиха няколко опита да приложат традиционната тактика - с бронетранспортьори и танкове. Провалиха се. Загубиха почти 3 хиляди души в рамките на само два дни. Така че се отказаха от по-нататъшни такива опити, поне засега."

"Не мисля, че имат алтернатива. Руснаците имаха известни успехи през 2025-та, но не мисля, че месомелачката ще им донесе оперативни пробиви. Единственото, което им носи, е ужасни кланета срещу незначителни придобивки", додава Джон Форман. Той не възлага големи надежди и на украинската армия.

"Не мисля, че украинците могат да постигнат с контранастъпление нещо повече от руснаците. Дали ще могат да повторят тактическите си успехи от тази зима? Вероятно не, поне не през лятото, защото очаквам руснаците да удвоят натиска си. Фронтовата линия ще продължи да се люшка като махало, без съществена промяна."

Експертът от Чатъм Хаус има предвид цяла поредица от тактически успехи на украинците, която започна още миналата есен при Добропиля - северно от Покровск в Донбас, и при Купянск - източно от Харков, и продължи в първите месеци на 2026-та при Олександривка в Днепропетровска област. И в трите случая украинците съумяха да "подстрижат" десетки и стотици квадратни километри от издадените твърде напред инфилтратори от руска страна.

Основните сражения по 1200-километровия фронт днес са в Донбас. Не защото тази опустошена област е запазила някакъв икономически потенциал, а заради фиксацията на Путин, сочи Олексий Мелник:

"Погледнете картата. Сравнете Руската федерация - най-обширната държава в света - с украинските територии, които успя да окупира, и особено с онези части на Донбас, които все още се мъчи да завоюва. Те са толкова малки и незначителни в сравнение с нея, без жители и икономика - взривоопасна пустош, осеяна с мини и неизбухнали боеприпаси. Защо му е на Путин да продължава да се бие и да притиска Украйна да се откаже от тях? Защото те имат символично значение. Москва има нужда да демонстрира териториални придобивки и военни успехи на публиката у дома и в чужбина."

Съдейки по интервю на украинския президент Володимир Зеленски от сряда, Путин е успял да убеди Доналд Тръмп да подкрепи претенциите му за остатъка неокупиран Донбас - това са големите градове от т.нар. укрепен пояс Краматорск, Словянск, Дружковка и Константиновка и още десетки селища на площ от около 5 000 квадратни километра. Пред агенция Ройтерс Зеленски потвърди, че Тръмп е готов да обещае помощ от САЩ срещу бъдещи руски атаки, само ако Украйна изведе доброволно войските си от този укрепен пояс. Украинският президент обаче даде да се разбере, че въпросните укрепления са неизменна част от бъдещите гаранции за сигурността на страната му. Затова на Путин не му остава друго, освен да хвърли войските си в месомелачката.

Макар главната цел на руснаците да си остава Донбас, нападенията им се развиват на много широк фронт. Олексий Мелник обяснява защо:

"Мъчат се да открият слаби места в украинската отбрана. Затова виждаме интензивни боеве не само на източния фланг, но и в южния сектор, близо до Запорожие. Опитват се да поставят този град в обсега на артилерията си. А ако не успеят да напреднат другаде, влизат в някое селце на североизточната граница, където украинските сили са твърде малко."

Според Джон Форман (бившият британски военен аташе в Москва) с това широко настъпление руското командване само разтегля твърде много ресурсите си:

"Основните руски усилия си остават насочени към Донбас, както през последните две-три години. Нападенията по фланговете - при Лиман и при Запорожие, целят да разтеглят украинската отбрана, да отвлекат повече украински сили далеч от Донбас. Рискът за Запорожие не е малък. Но проблемът на руснаците е, че се опитват да настъпват навсякъде. И това им се удава все по-малко, колкото повече загуби понасят."

Може би затова руската армия не може да се досегне нито до Запорожие, нито до Харков. Картата на блога Deep State вече от месеци показва колко близко е фронтът до тези ключови за икономиката на Украйна градове. Руснаците са в Степногорск - на двайсетина километра от средището на Запорожка област, и на също толкова от Харков - при Липци. Тази близост е измамна, аргументира се Олексий Мелник:

"Трудно ми е да си представя как руската армия ще смогне да завладее Харков или Запорожие, поне на този етап. За да завземе Бахмут ѝ трябваха 8 месеца. А за Покровск се сражават от година и половина. Купянск е друг любопитен пример за руските възможности. Миналата есен Путин обяви, че този град е под руски контрол, а сега виждаме, че вече го държат украинските сили. Как руснаците ще завземат Харков, ако не могат да задържат един такъв сравнително малък град като Купянск?"

При това съотношение на силите на фронта, основният риск за Украйна като че ли идва не от руската армия, а от собствените ѝ партньори. След унгарското вето и провала на Европейския съвет в отпускането на обещания двугодишен заем за Киев дойде ред на Международния валутен фонд да изрази притеснения от отказа на украинския парламент да одобрят реформите, изисквани за задействане на помощната програма. На Украйна й остават средства да финансира военните усилия само за два месеца, съобщи тази седмица агенция Блумбърг като се позова на украински официални лица и така потвърди прогнозата на Максим Самойлюк от киевския Център за икономическа стратегия в миналия брой на нашето предаване.

Междувременно държавният секретар Марко Рубио открито допусна пренасочване на оръжейни доставки, предназначени за Украйна, към Близкия изток. Става дума за програмата, по която европейски страни закупуват за Киев главно боеприпаси за противоракетните му системи.

В този контекст би следвало да се разглежда решението на Володимир Зеленски да изпрати в Персийския залив повече от 200 военни специалисти, които да помогнат на арабските страни да защитят собствената си петролна индустрия от иранските дронове. Решението изглежда твърде спорно, особено на фона на близо хиляда дрона, които Русия изпрати в рамките на едно денонощие във вторник по Лвов, Винница, Ивано-Франкивск и редица други градове.

"Зеленски съзря възможността, защитавайки свръхбогатите страни от Залива да получи в замяна повече пари от тези страни и повече подкрепа от тях в бъдеще. Стратегическата логика тук е ясна. Но руските атаки от тази седмица (с рекордно количество дронове) напомнят наистина належащата нужда на самата Украйна от противовъздушни системи", коментира Форман.

"Моментът е такъв, че именно сега се отваря възможност за Украйна. Защото арабските страни се нуждаят най-остро от защита срещу иранските дронове именно сега. А Украйна е една от малкото страни, които могат да им осигурят не само технологии, но и тактическа грамотност. Те имат пари, а Украйна има какво да им предложи", обяснява Олексий Мелник.

"Нямаме толкова много специалисти в противовъздушната отбрана, нито чак толкова дронове-прехващачи. Но това е политическо решение. Понякога си заслужава да поемеш известни рискове в очакване на по-големи облаги. Ще трябва да почакаме и да видим дали сметките на украинския президент ще се оправдаят."

Володимир Зеленски замина за Саудитска Арабия в четвъртък. Вчера, след среща между него и принца-престолонаследник Мохамед бин Салман, бе обявено подписването на меморандум за военни доставки. Украински официални лица споделиха пред Франс прес, че е подписано споразумение, с което Украйна ще помогне на Саудитска Арабия да изгради системата си за противодронова отбрана.

Цялата тема на Добрин Йотов в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.