Зузана Кирхнерова: Децата с увреждания са като всички нас

Чешката режисьорка и сценарист Зузана Кирхнерова привлече зрителите със заглавието "Каравана". Филм за италианското пътуване на една майка и нейното дете с тежко умствено увреждане.

Как Зузана решава да прати героите си точно в Италия?

"Исках да има много светлина и море във филма. Да отворя хоризонтите за една майка на име Естер – главната героиня. Има и много силна връзка между Чехия и Италия. Все още се сключват бракове между мъже и жени от двете държави. Второстепенната история – тази на Петра, приятелката на Естер, е реалистична. Обожавам Италия – ако отидеш в нейния Север сякаш си в Швейцария. На Юг пък много прилича на Африка. Кинематографично е много интересна държава. С толкова много нюанси. След революцията в държавата ни това бе най-достъпното море за чехите. Много млади хора също ходят там, за да работят през лятото.

За "Каравана" чешката режисьорка черпи вдъхновение и от личните си преживявания.

"Отчасти този филм е автобиографичен. Синът ми е човек с увреждания – със Синдром на Даун и Аутизъм. Аз на съм изолирана като героинята във филма, защото работя. Когато започнах обаче да създавам този филм отглеждах двете си малки деца напълно сама. От тези емоции започна историята ми. От друга страна не исках да разказвам история на изоставен и депресиран родител, намиращ се някъде из жилищните блокове в Чехия. Не ми се правеше мрачен филм. Исках да покажа това, че и майката на дете с увреждания е също и жена. Не само родител. Тя трябва да има и свой живот."

Филмът "Каравана" изследва мотивът за пътуването като спасение…

"Когато стъпиш на пътя започваш да мислиш различно. Поне при мен е така. Мисля, че точно заради това се правят толкова филми за пътувания. Много такива сюжети можем да открием и в литературата. „Дон Кихот“, например. Дори и в средновековните текстове се намират личности, които разказват за живота си, пътувайки. По този начин го преоткриват. Докато пътуваш се отдалечаваш от ежедневието си и успяваш да го видиш от друга перспектива."

За филма си Зузана събира талантлив отбор от актьори. Признава, че за нея било важно всеки един от тях да има много общо с персонажа си.

"За героинята ми Естер избрах много известната чешка актриса Анна Гайслерова. Познавам я, тя е майка на три деца. Осъзнах, че би могла да придаде най-правилните чувства във филма. За персонажа ми Зуза избрах моя приятелка, словашка актриса, която познавам от дете. Тя се оказа перфектната Зуза. За сина на Естер, Давид кастингът беше дълъг. Между 6 и 8 месеца. Срещнахме се с много деца – актьори, които страдаха от Синдрома на Даун и Аутизъм в Чехия и Словакия. Така срещнахме Давид Водстрчил – невероятен актьор, той има много специална индивидуалност. Успя да изгради един много силен персонаж. За по-малките роли, които поверихме на италианци беше малко по-сложно. Италианският ми не е много добър, трябваше да пътувам много често до страната и да общувам с много кастинг директори."

Питам Зузана – дава ли се вече повече гласност на хората, които трябва да живеят със затруднения и заболявания? По какъв начин те са представени в съвременното седмо изкуство?

"Мисля, че най-после хората с увреждания са възприемани. В много истории обаче те са изобразявани като плюшени играчки, които нямат собствена индивидуалност. Историите им са представяни като някакви приказки. Аз живея с дете с увреждания. Те са като всички нас. Имат своите добри и лоши моменти. Имат своите съкровени желания. Много филми не ги показват като реални личности. Опростяват ги. Исках да създам един реален, силен персонаж. Макар и Давид да не може да говори."

Дали обаче режисьорката е показала вече филма си "Каравана" на двамата си синове?

"Не, защото има много еротични сцени във филма ми, а децата са още малки. Показвала съм им части от него. Синът ми не може да разбере изцяло какво вижда. Той обаче много хареса музиката. Обожава морето, за това хареса и тези кадри във филма ми. По-малкият ми син пък е нещо като прохождащ филмов критик. Непрекъснато ме критикува. Казва ми, че някои моменти са твърде бавни. Или че трябва да променям различни сцени. Той е най-големият ми критик."

Споделям на Зузана Кирхнерова, че филмът й "Каравана" има пълен 100 процентов рейтинг в един от сайтовете за оценки на филми. Тя ми признава, че това я радва, но избягва да чете критика за заглавията си.

"Моето семейство много се интересува от мнението на критиците. Баща ми и близките ми следят всичко. Аз избягвам, страх ме е. Когато ме критикуват, блокирам. Не искам да изглеждам претенциозна. Трябва обаче да се грижа и за психичното си здраве. Причината да бягам от тях не е, че не намирам стойност в тях. Трябва обаче да се чувствам свободна, за да създавам изкуството си. Познавам се. Ако прочета нещо лошо ще мисля за това ден и нощ. Предпочитам да не го правя."

Зузана ми разказва, че при заснемането на "Каравана" са се сблъскали с не едно или две италиански препятствия.

"Всичко се обърка. Всичко, което бе възможно. В началото всичко изглеждаше готово. Три дни преди да заснемем първия кадър започнаха едни от най-големите наводнения в Италия за последните 100 години. Местата, където планирахме да снимаме се оказаха под вода. Не знаех дали изобщо ще имаме възможност да продължим със заснемането. Беше трудно за целия екип да достигнем до важните локации. Снимахме и в Калабрия, която се намира близо до Сицилия. Вулканът Етна също се оказа много близо. Трябваше да преминем и през изригванията на вулкана. Небето се променяше постоянно. Започвахме дадена сцена с красив, слънчев ден. Изведнъж настъпваше пълен мрак."

А "Каравана" прави своята световна премиера на 78-мия филмов фестивал в "Кан". Зузана има силна връзка с едно от най-големите събития в света, посветени на седмото изкуство.

"Хубаво е да имаш подобна висока оценка. По-лесно е след това да намериш финансиране за филма си. Да бъдем честни – за добрите филми трябват пари. Може би и в България е така, както и в Чехия. Никога не е лесно да намериш добър бюджет. За мен, като създател на филми, подкрепата на кинофестивала в Кан е голяма подкрепа. Чувствам се по-свободна като знам, че някой забелязва потенциала ми. Аз имах достатъчно късмет, за да получа първа награда в селекцията на „Cinefondation“, на 62-рия филмов фестивал в Кан още с дипломния ми филм. Някой ти казва – талантлив си, трябва да продължиш. А понякога не е лесно. В трудните моменти си спомням, че някой ме е забелязвал и си казвам, че трябва да продължа да се боря за идеите си. Никога не става по-лесно да финансираш филма си, след което да го реализираш."

За създаването на филми и търпението историята ти да стигне до големия екран.

"Чакахме три години, за да бъдем финансирани от Чешкия филмов фонд. Чакахме и кандидатствахме. Беше много объркано. Италианският ни ко-продуцент постоянно беше с нас. Още от синопсиса за филма. Словашкият ни продуцент също изрази готовност да помага. Трябваше обаче да почакаме. С актьорския състав не срещнах особени трудности, но с техническия екип имаше. Повечето от хората, с които работя имат семейства и трябва да им се плати добре. Нямаше как да пътуват с мен до Италия. За целта трябваше да взема млади хора, които се справиха добре, но не бяха екипът, с който работя по принцип. В крайна сметка всичко свърши благополучно. Това е най-важното."

И въпреки че, според Зузана, светът става все по-разбиращ към децата с увреждания и техните родители по високите етажи на властта в страната й, не успяват да разберат нуждата от интегриране на тези деца в обществото.

Аутизъм и образование - мисия не/възможна

"Мисля, че става все по-добре. Хората около мен са все по-разбиращи. Но не и правителството ни. То в момента дебатира дали включването на тези деца в училище е нещо добро или не. Казват – това не е добро за "нормалните" деца – такъв термин използват. Институционално се забелязва това връщане назад. В ежедневието си виждам много приятни неща. Хората в магазина или трамвая ми помагат. Например, когато в някоя пекарна забележат сина ми му подаряват нещо малко. В трамвая пък му позволяват да седне. И това е нещо много хубаво. Правителството ни обаче не дава достатъчно пари на хората, които се грижат за дете с увреждане. Трябва да се поемат разходите за много терапии, например. Или пък за човек, който да ти помага. Все още нямаме малка, семейна институция, където възрастните хора с увреждания да могат да живеят нормален и достоен живот."

Основната ми мисия като режисьор и сценарист бе да направя добър филм. Като майка на дете с увреждане обаче исках да предизвикам някаква промяна. Работихме за целта и с едно чешко НПО, което се грижи за хора са аутизъм. Организирахме заедно специални прожекции и дискусии по темата. Дадохме интервюта за много вестници. Не само аз, като режисьор, но и хората от НПО-то. Заедно говорихме за нуждите на хората с увреждания. Актьорът от главната роля Давид бе в почти всеки вестник в Чехия, макар и да е със Синдром на Даун. Това бе голям успех за цялото общество. Фактът, че едно 18 годишно момче с увреждане може да е на корицата на най-голямото чешко списание. Много млади хора с този синдром идват при мен и ми казват, че се гордеят с постиженията му. Давид е един талантлив и чудесен човек. Той е много добър в спорта. Никога не се уморява. Всеки път, когато се видим ми казва: "Зузана, нека направим продължение на "Каравана"."

Подобни планова обаче липсват в графика на Зузана. Може би обаче ни предстои нов общ филм, усмихва се загадъчно тя. За финал на разговора си говорим за актьорите, които влизат в ролите на персонажи с различни увреждания…

"Преди 20 години се считаше за нормално да не се наемат актьори с увреждания. За щастие, нещата се променят. Не само в Холивуд или в независимото кино, но и по телевизията. От малкия екран вече можем да видим не само хора със здравословни проблеми, но и цветнокожи и все повече жени. Обществото е такова. Всеки от нас е различен. Това е ролята на изкуството, а и на телевизията. Да показва хората каквито са. Не да ни създава нереален образ на някакви суперчовеци."

"Каравана" - филм, посветен на пътуването като начин да преоткриеш света и да разбереш хората до себе си. Независимо от трудностите, пред които сте изправени.

Интервю на Иван Русалов със Зузана Кирхнерова в "Понеделник вечер".