Народният разказ за Стоил войвода

Как извън строгата историческа документалистика изглежда народният разказ за Стоил войвода?

Христо Колев, който е наследник на един от четниците на Стоил войвода – Андон Великов, разказва пред БНР част от останалото в народната памет и предавано през поколенията.

Левски е пътувал от Котел през Жеравна, през Нейково и за Сливен – да създава революционен комитет. В Нейково председател е бил Дели Ради, на младини овчар, който бил известен с това, че "който му се е оперил в района, особено турци, ги е помитал", затова "турчин в селото не смеел да преспива, ловували са турците, но докато залезе слънцето". Четата на Стоил войвода наброява малко над 70 души. В нея се включват както жители на Нейково, така и на Котел и Жеравна. Въоръжени били с "пищови, които са се пълнели през дулото, кремъклийки пушки", докато турците вече били с по-съвременни оръжия, посочва Колев за престоя на четата в Котленския Балкан, гласи разказът на Колев.

При влизането в Нейково "в началото са ги гледали стресирани, защото за първи път влизат въоръжени хора в селото".

Първата битка е при Кадън кория, следват схватките при Раково, Предела и Сатма чешма. Част от въстаниците са убити, а други успяват да се укрият в пещерите около връх Разбойна. Самият войвода е ранен в последните боеве. Най-тежката битка била при Кална усоя над Раково.

"Някои от тях са излежали заточението си и са се върнали. Някои обаче ги бесят и ги убият на различни места – в Нова Загора, Свиленград. В Сливен главата на Иларион Драгостинов е донесена тук."

След убийството на знаменосеца знамето го поема Стоил войвода, но няма данни каква е съдбата му, уточнява четническият наследник.

"Млада госпожица – Тинка от Сливен, е зографисала лъва и "Свобода или смърт". И това знаме се носи от Сливен на Куш бунар, там се заклеват всички дошли на Куш бунар. С това знаме се заклеват и въстаниците в Нейково, под удара на камбаната. В Жеравна също се заклеват."

Стоил войвода е посечен, а главата му – занесена пред конака в Сливен, за гавра и страх на раята, да не се бунтува. Но каймаканинът вижда не бунтовната глава на войводата, а бъдещо политическо и военно възмездие.

"Пашата казал: "Къде е тялото?", "Тялото го оставихме там, където беше", "Върнете главата и тялото и ги заровете, защото утрешния ден ще ни потърсят сметката тези хора, че сме ги клали и били".

Днес тленните останки на Стоил войвода са в родното му село, което носи неговото име.

Повече по темата слушайте от репортажа на Стоян Радев в звуковия файл.