Цвета Брестничка: Емоцията към книгите я създават родителите

Да запалиш децата за книгите – това се случва през емоция. Първите хора, които създават тази емоция, са родителите, семейният кръг.

Това мнение изрази пред БНР Цвета Брестничка, автор на детски книги с поезия и приказки, основател на клуб на многодетните родители.

Няма нищо по-хубаво от това да се сгушиш в прегръдката на големия човек, който те обича, и да се пренесеш в един свят, който е вълшебен, интересен, вълнуващ.

Хубавите детски книги са илюстрирани от художници, вложили душа и сърце, не от изкуствен интелект, и са написани с мисъл за детето, смята Брестничка.

Приказките не остаряват, винаги са актуални, но в един момент детето показва, че е надраснало този етап. Родителят често предпоставя избора на детето, но ако то посяга към някоя книга, това означава, че в него има въпрос, който търси своя отговор. Затова е хубаво да ги оставяме да си изберат книга, дори в дадения момент да ни се струва неподходяща, коментира авторката на детска литература в предаването "12+3".

Детето има нужда от това да се чувства уверено в четенето.

Днес е Международният ден на детската книга – той се отбеляза на рождената дата на Ханс Кристиян Андерсен.

Андерсен е живял и разказвал във време, в което хората са живели много бавно, приказката е заемала много време, което са можели да отделят. Самият разказ е пространен, описателен, с много детайли. Съвременните деца живеят в съвсем друг свят – много динамичен. Важно е да им четем и такива приказки – като на Андерсен.

Дори когато детето се научи да чете, пак е хубаво да му четем, защото това е нашата близост с него, споделено пространство, в което се чувстваме заедно и свят, който откриваме заедно, подчерта Цвета Брестничка.

Според нея за предпочитане са четенето и аудио книгите.

Видеоматериалите са много лесни за възприемане, обаче имат два големи недостатъка – не позволяват на детското въображение да създаде героя, поднасят му го готов, много малко може да надгради детето. Второ – много често са с изключително динамична смяна на образите, което свръхнатоварва детската нервна система. И трето – там детето може да види неща, които са много страшни за него. Ако ги чуе в текста, то е способно да си ги преработи, защото си ги представя толкова страшни, колкото то може да си ги представи. А когато ги види, могат да го изплашат повече, отколкото може да понесе.

Цялото интервю на Стефан Кунчев с Цвета Брестничка чуйте в звуковия файл.