Спомен за оперната певица Елисавета Йовович

Припомняме си една от звездите на българското оперно изкуство от първата половина и средата на ХХ век - сопрана Елисавета Йовович, от чието рождение на 23 март се навършиха 125 години.

Като певица свързваме името ѝ с оперните театри в София, Стара Загора и Русе, а в Софийската опера в късните си години тя е била и асистент-режисьор. Като педагог е работила в България, Монголия и Франция, където завършва житейския ѝ път.

Елисавета Йовович е родена в София на 23 март 1901 г. Започва активно да свири на пиано, учи няколко чужди езика и балет, но и обича да пее, докато си почива от свиренето - предимно тенорови роли, както разказва самата тя в интервю за БНР, съхранено в Златния фонд. Заниманията си по пеене започва при Пенка Тороманова. Именно тя я подготвя за приемния изпит в Операта, където младата певица постъпва през 1923 г. Дебютира в постановките на "Вертер" на Масне (в ролята на Софи) и във "Фауст" на Гуно (като Зибел).

Печели конкурс за специализация в Италия, в Академията "Санта Чечилия" в Рим. Представя се много добре, подготвя роли в оперите "Слугинята - господарка", "Бохеми", "Отело", "Кармен" и "Палячи", с които пътува на турнета в Италия и Монте Карло. Завръща се в България през 1927 г. и веднага влиза в солистичния състав на Софийската опера. В следващите десетилетия подготвя 35 знакови роли от чуждия и българския репертоар. Най-въздействащите сред тях са Виолета Валери от "Травиата" на Верди, Чо-Чо-сан от „Мадам Бътерфлай“, Мими и Микаела от "Бохеми" от Пучини.

Възходът й в Софийската опера е прекъснат от политическата обстановка след 1944 г., когато съпругът ѝ, адвокатът Божко Ковачевски - депутат в Народното събрание, е осъден от "Народния съд" и убит, а тя - интернирана във Враца, а след това "командирована" в оперните театри в Стара Загора през 1946 г. и после в Русе. За това разказва певицата Рене Йорданова в запис от 1993 г., запазен в Златния фонд на Радиото.

Особено значима част от изключително богатия в стилово отношение репертоар на Елисавета Йовович заема българската музика. Певицата се изявява в главни роли в редица оперни заглавия на Маестро Георги Атанасов - като Цвета, Гергана и Косара от едноименните опери, Княгинята от "Алцек", на повечето от които е първа изпълнителка. За контакта си с композитора разказва самата тя в запис от 1984 г., съхранен в Златния фонд на БНР.

Елисавета Йовович е първата изпълнителка и на ролята на Яна в операта "Янините девет братя" от Любомир Пипков, както и на негови песни. По нейно настоявяне Пипков добавя в партитурата арията на Яна. Преди това, също по нейна инициатива, Маестро Георги Атанасов пише арията на Косара в едноименната опера. Елисавета Йовович завършва земния си път през 1996 г. във Франция.

Чуйте в звуковия файл нейни изказвания за работата ѝ с композиторите Маестро Георги Атанасов и Любомир Пипков, както и арията на Цвета из едноименната опера на Маестро Георги Атанасов. Записът е 1955 г., когато тя е вече на 54-годишна възраст, а на пианото е Катя Вълева - запис също от Златния фонд на БНР.