Зелено

Рубрика

НИК 421 се завръща след най-дългата си антарктическа мисия

Кап. Радко Муевски за ролята на кораба в антарктическата експедиция

"Св. св. Кирил и Методий" вече има четири успешни плавания до българската полярна база "Св. Климент Охридски" на ост. Ливингстън

събота, 4 април 2026, 09:35

Кап. Радко Муевски

Кап. Радко Муевски

СНИМКА: Марина Великова

Размер на шрифта

Над 20 000 морски мили, 56 дни в Антарктика и десетки научни задачи – НИК 421 се утвърждава като ключовата връзка между българската наука и една от най-суровите среди на планетата.

"Този кораб не просто транспортира – той разширява границите на българското присъствие в Антарктика."

След повече от пет месеца плаване до Антарктика и обратно, военният научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) е на път към дома. Очаква се съвсем скоро да акостира на Морска гара – Варна, с което ще бъде поставен финалът на 34-тата българска антарктическа експедиция, ръководена от проф. Христо Пимпирев.

Това завръщане насочва вниманието към хората зад едно такова плаване – към отговорността, организацията и ежедневните решения, без които подобна мисия е невъзможна.

Командир на кораба е капитан II ранг Радко Муевски – офицер с последователен професионален път във Военноморските сили. Роден през 1986 г. в Пловдив, той завършва Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ през 2010 г. със специализация по корабоводене и управление на военни формирования.

През 2021 г. е назначен за старши помощник-командир на НИК 421 и участва активно в подготовката на антарктическите мисии. Натрупаният опит в реална морска обстановка и работата по организацията на експедициите го утвърждават като офицер с ясна преценка и устойчивост в сложни условия.

От юли 2024 г. капитан Муевски поема командването на кораба и води екипажа в следващите антарктически плавания. Под негово ръководство НИК 421 изпълнява ключова роля в логистичното осигуряване на българските научни програми – транспортира оборудване, техника и екипи, доставя строителни материали и участва пряко в изграждането и довършването на новата научна лаборатория на остров Ливингстън.

Паралелно с това корабът подпомага и научните изследвания, включително проучванията на подводния релеф в района на Южния залив. Така той се превръща в свързващото звено между науката и терена – там, където всяка задача изисква точност, координация и издръжливост.

"Св. св. Кирил и Методий" вече има четири успешни плавания до българската полярна база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън и изпълнява едновременно научни, логистични и учебни задачи.


Кораба "Св. Св. Кирил и Методий"

СНИМКА: БТА

Най-дългото плаване и разширяващите се хоризонти

Плаването на НИК 421 започва на 7 ноември и обхваща над 20 000 морски мили, с престой в Антарктика от 56 дни – най-дългият за този сезон. Корабът достига българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън в навечерието на Коледа – символичен момент както за екипажа, така и за учените на място.

"Корабът превръща научните идеи в реални изследвания на терен."

Ролята му вече е ключова за българската антарктическа програма. Освен транспорт на хора и техника, той реално разширява възможностите на базата – включително чрез доставката и изграждането на нов лабораторен модул, който вече функционира пълноценно. НИК 421 дава достъп до нови територии и създава условия за по-мащабни научни изследвания, включително с участието на международни екипи.

Наука в екстремни условия

"При почти нулева видимост екипажът открива апаратура – като игла в купа сено."

През този сезон корабът подпомага над шест научни проекта – сред тях изследвания на морските течения в пролива Брансфийлд чрез дрифтери и CTD сонди, проучвания на морското дъно, микропластмаси и морски екосистеми. Част от задачите изискват изключителна прецизност и устойчивост в условия на мъгла, лед и ограничена видимост.

"В Антарктика планирането е гъвкавост, а сигурността – първи приоритет."

Динамиката на времето и сложната ледова обстановка поставят постоянни предизвикателства – особено при трансфери на учени и при преминаването на протока Дрейк. Въпреки това, благодарение на опита, гъвкавото планиране и международното сътрудничество, всички поставени задачи – включително възникналите в движение – са изпълнени успешно.


Още в интервюто на Марина Великова с Радко Муевски в рубриката на БНР "Антарктическите хора".

По публикацията работи: Гергана Хрисчева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!