Министър Клисурски: Предстоят трудни решения при изготвянето на редовен бюджет

Кризата в Близкия изток и последвалият я енергиен шок завариха България с по-малко фискално пространство от последната енергийна криза преди четири години и със служебен кабинет, който работи в условията на удължителен бюджет. Тези две теми бяха във фокуса на внимание на бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара.

Членството в еврозоната е безспорен успех за страната ни, а попитан коя трябва да бъде следващата стратегическа задача пред България, управителят на БНБ Димитър Радев без колебание отговори "реалната конвергенция". Гуверньорът припомни, че Централната банка изготви три сценария за развитието на икономиката ни заради кризата в Близкия изток.

"Предстоящият период вероятно ще остане труден. Външните шокове няма да изчезнат. Енергийната нестабилност ще остане с нас. Геополитическата несигурност ще продължи да оформя средата, в която всички ние работим.

Но икономическият ефект от шокове никога не се определя само отвън. Той зависи и от това, което правим у дома, от качеството на институциите, от дисциплината на политиката и от способността на фирмите да атакуват.

"Ето защо правилният отговор днес не е прекалена реакция. Трябва да има последователност. Последователност в макроикономическата политика, последователност във фискалните решения, последователност в институционалната насока и последователност в дългосрочния метод за подобряване на производителността и конкурентоспособността. Ако останете дисциплинирани в тези области, България ще бъде в добра позиция не само да абсорбира настоящия шок, но и да излезе от него по-силна, по-конкурентоспособна и по-добре подготвена за следващата фаза на растеж".

Според базисния сценарий, изготвен от БНБ, средногодишната инфлация в България се очаква да се ускори до 3.7% през 2026 г., при неблагоприятния сценарий към това ще се прибавят още 0.7 пункта, а при силно неблагоприятния – 1.2 пункта.

"На този етап развитието изглежда се приближава към неблагоприятния сценарий, но посланието в по-широк план е ясно: рисковете вече не са равномерно балансирани. Когато външните шокове продължат по-дълго, те рядко остават ограничени до един сектор. Това, което започва с енергетиката, може постепенно да се разпространи в по-широката икономика".

От своя страна служебният министър на финансите Георги Клисурски заяви, че предстоят трудни решения при изготвянето на редовен бюджет. В момента страната ни е в условие на втори удължителен закон на Бюджет 2025-та. По предварителни данни на финансовото министерство дефицитът в хазната към март е 1.5 милиарда евро.

"Който и да изготви Бюджет 2026, независимо дали това е нашият екип или следващото правителство, и който и да приеме Бюджет 2026 в парламента след изборите, ще трябва да вземе някои трудни и уверени решения. И те може да не са лесни".

Според Клисурски е време отговорно да се подходи към оптимизация на разходите преди изобщо да се засяга въпроса с данъците:

"Много от разходите, които правителството генерира и има във всекидневната си работа, биха могли да бъдат намалени. Трябва, в различни области и в различни администрации, поне за някои неща, да започнем да мислим "отдолу нагоре" и наистина да преоценим дали имаме нужда от всички разходи, които правим в момента. Нуждаем ли се от всички тези процеси? Нуждаем ли се от всички тези хора или функции? Ако направим този преглед по наистина сериозен начин, мисля, че има сериозен потенциал за оптимизация на разходите.

Не само през 2026-та, но и през следващите няколко години, наистина имаме уникалната възможност ефективно да използваме новите технологии и другата ни любима модна дума "изкуствен интелект", за да обмислим реално прилагането на реформи, които бяха непопулярни, които бяха трудни през последните няколко години, особено що се отнася до персонала. Сега биха могли да бъдат оправдани и биха могли да бъдат икономически значими, особено за данъкоплатците. Може да ми звучи лесно да кажа това като служебен министър, но искам да изпратя силно послание към бъдещите членове на парламента и към бъдещия кабинет наистина да обмислят този подход".

Клисурски информира, че вече е изпратено искане за четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, което е за един милиард евро. Петото и последно, според служебния финансов министър плащане, ще бъде получено октомври или ноември и ще бъде на стойност около 1.5 милиарда евро.

Събитието, организирано от Американската търговска камара, започна с минута мълчание в памет на дългогодишния й председател Валентин Георгиев, който почина преди дни.