"Нарастваща сянка на автокрацията" - констатацията, която вече не изненадва

"Нарастващата сянка на автокрацията" - така е озаглавен доклад на "Фрийдъм хаус" (Freedom House) в САЩ. В него четем, че миналата година "глобалната свобода е намаляла за 20-та поредна година." Общо 54 държави са преживели влошаване на политическите права и гражданските свободи, докато само 35 държави са регистрирали подобрения.  

До същия извод стига и фондация "Бертелсман", която публикува своя двугодишен индекс на трансформацията, сиреч - изследване на прехода към демокрация, правов ред и пазарна икономика. "56% от изследваните 137 държави по света се управляват от автократи", казва ръководителят на проекта Хауке Хартман: 

"Резултатът не ме изненада. Но това, което буди тревога е ускореното втвърдяване на режима във вече авторитарно управлявани държави. Близо 40 на сто от държавите, които анализирахме, са диктатури, където на практика няма политически и граждански права.

За съжаление има държави в Европа, които бяха тръгнали по пътя не демократизацията, но се превръщат в трайни авторитарни режими, като например Сърбия. Промяна настъпи и в Грузия - парламентарните избори там бяха всичко друго, но не и честни и свободни.

Интересното е, че авторитарно управляваните държави се изправят пред същите проблеми на нашето време, както и демокрациите. Поликризата, в която живеем е изпитание за всички- икономически трудности, войни, технологична революция, климатични промени. Но когато авторитарният лидер не успява да се справи, той е склонен да прибегне към още по-репресивни действия. А това не е нищо друго освен знак за слабост".

Какви са причините за това тревожно развитие?

"Множеството кризи, които ни застигат, предизвикват тревога и несигурност у хората. А управляващите са под натиск да се справят с кризите, да дадат работещи решения. Е, не всички успяват. Това разочарование кара хората да търсят алтернатива в обещанията за стабилност, която управлението със здрава ръка уж осигурява. Но това е заблуда. От нашите изследвания става ясно, че обещанията за ефективно управление чрез ограничаване на гражданските свободи остава само обещание. От опит знаем, че лидерските партии са по-склонни към изграждането на корупционна икономика, на ясно йерархическо подчинение, а лоялността към лидера е закон. Такава система може и да донесе краткосрочни успехи, но те са привидни. И остават краткосрочни.

От друга страна, не можем да се правим, че авторитарният популизъм в демократичните общества не съществува. Проповедниците на управлението със здрава ръка често пъти са прави, когато посочват слабости на демокрацията, като социалното неравенство, корупцията или неспособността на традиционните партии да се справят с множеството кризи. Проблемът обаче е, че в крайна сметка авторитарното управление се проваля. Най-красноречивите примери в Европа са Унгария и Турция, където Орбан и Ердоган и приближените им бизнес кръгове не успяват да се справят с икономическите проблеми".

Досега от вашите изследвания са били изключени онези 89 държави членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са утвърдени демокрации. Става дума основно за страните от ЕС, НАТО и Г7. Или с други думи - обект на изследванията са държави, които преминават през политическа и икономическа трансформация. След като установявате значително влошаване в състоянието на демокрацията по света, обмисляте ли включването в анализа и на държави от т.нар. Запад?

"Този въпрос назрява заради скоростта, с която се променят политическите нагласи в утвърдените демокрации. И тук изпъкват Съединените щати - процесите там наистина са меко казано изненадващи. Нашите изследвания започнаха преди 20 години. Тогава не сме и допускали, че толкова скоро демокрацията ще се окаже застрашена. Още по-малко - в държава, която години наред е била упование за милиони хора по света".

Интервюто на Весела Владкова с Хауке Хартман в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.