Как ИИ се използва активно за дезинформация в Европа? (Euranet Plus Factcheck)

Фалшиви изображения, аудио материали и видеа подкрепят кампаниите с дезинформация в Европа, установява доклад на екипа за проверка на факти на радиомрежата за новини от Европейския съюз "Евранет плюс".

"Когато разглеждаме заглавията на водещите новини в Европа и по света, има изключително споделяни истории, които се разпространяват в социалните мрежи, но просто нямат смисъл. От твърдения, че войната в Близкия изток произхожда от революцията в Украйна от 2014 г., до снимка с редици на тела на деца в очакване на погребение, след като училище в Иран беше поразено при американска атака - дезинформацията е подкрепена от снимки, видеа и аудио. Съдържанието обаче не е истина. Всъщност то е създадено от генеративен изкуствен интелект, което прави фалшивите новини по-трудни за разпознаване и опровергаване", обяснява авторът на доклада Линда Гивташ.

Журналистът уточнява и какво всъщност е този вид технология, която вече се използва масово.

"Изкуственият интелект е технология, проектирана така, че да изпълнява задачи, като имитира човешкия интелект, но чрез използването на алгоритми и бази данни. По-конкретно генеративният изкуствен интелект е такъв вид изкуствен интелект, който използва големи езикови модели и огромни бази данни не само за да изпълни дадена задача, но и да създава сложно съдържание като изображения, аудио, видео и код за програмиране.

Системите с генеративен интелект бързо станаха нещо обичайно, като милиони хора използват всеки ден инструменти като ChatGPT, Bard, GitHub, Copilot и AlphaCode.

Генеративният изкуствен интелект предлага страхотен потенциал за разрешаването на сложни проблеми с неговата изчислителна мощ. Организацията за икономическа сътрудничество и развитие обаче откроява множеството проблеми, които той представлява - от нарушаване на авторското право, до продължаване на дискриминацията и разпространяването на дезинформация", казва Гивташ.

Екипът за проверка на факти открива сериозен ръст на използването на новата технология за производство на фалшиви новини.

"Европейската обсерватория за цифрови медии съобщава за рязък скок при дезинформацията, създадена с изкуствен интелект. През декември 16% от статиите за проверка на факти, публикувани в Европа, са били свързани с изкуствен интелект. Това е рекорд за региона. Става все по-трудно да се прави разлика между истински и фалшиви изображения, видеа и аудио файлове, защото изкуствено генерираните стават все по-умело създадени", посочва Линда Гивташ.

В България в периода около влизането ни в еврозоната популярни станаха изображения на банкноти от 15 и 35 евро. Такива евробанкноти не съществуват никъде в еврозоната и никога не са били емитирани. Това е обаче само един от примерите за използването на изкуствен интелект за фалшиви снимки.

"В Португалия някои водещи телевизионни журналисти обявиха, че техни записи са използвани във фалшиви видеа за разпространяване на дезинформация за ваксини и изкуствен интелект. 

Също така виждаме появата на огледални сайтове, които обичайно са фалшиви версии на легитимни медии или официални източници. Те са създадени, за да объркват хората, да разпространяват погрешна информация и да заобикалят цензуриране. Виждаме, че има новинарски сайтове като българското издание Факти.бг, но с различно разширение за домейна, както и френският сайт Льо Монд, които подвеждат читателите да мислят, че четат истински новини, докато всъщност биват захранвани с дезинформация.

Освен това дийпфейковете не само задвижват политическия дневен ред, но активират също сексизъм и тормоз. 

Словенският активист и директор на "Института от 8 март" Ника Ковак беше обект на атака с фалшиви голи изображения и снимки, които бяха разпространени в социалните мрежи. Това е пример за това как генеративният изкуствен интелект може да бъде използван, за да унижава жени, а, за съжаление, и деца", разказва журналистът Линда Гивташ.

Тя добавя, че евроинституциите вече правят опити за регулиране на новите технологии.

"Европейският съюз предприе стъпки за предпазване на обществото от потенциалните вреди с Акта за изкуствения интелект. Експерти и организации за защита на човешките права обаче предупредиха, че законодателството има твърде много пропуски, разчита на това технологичните компании да се саморегулират, както и предвижда изключения при използването от правоохранителните органи. От нас зависи да сме критични към това, което гледаме, слушаме и четем, както и да търсим новини от разнообразни източници, за да имаме по-балансирана гледна точка", подчертава журналистът.

Гивташ също така призовава:

"Бъдете скептични и вярвайте на интуицията си. Когато става дума за изображения, понякога е очевидно, че дадена снимка е фалшива. Хората са съвършени по невъзможен начин или точно обратното - имат физически изкривявания или дори прекалено много пръсти. Понякога обаче може да бъде по-трудно да определим какво не е в ред. Това усещане за безпокойство, когато гледате фалшиви снимки с хора, се нарича "зловеща долина" и определено трябва да му обръщате внимание. Мислете критично и задавайте въпроси. Какво се опитва да постигне човекът, който споделя информацията? Знаете ли дали е използвана някъде другаде? Можете ли да кажете дали изображенията и видеата са налични от различен ъгъл или от друга гледна точка? Темата вече била ли е опровергавана от надеждни проверители на факти или медийни източници", обяснява авторът на доклада на екипа за проверка на факти на мрежата Евранет плюс Линда Гивташ.