Проф. Иван Желев: Страстната седмица е "призив към съвестта"

След празника Вход Господен в Йерусалим, когато християнският свят навлезе в дните на Страстната седмица, разговорът за смисъла на вярата и духовните послания на празниците придобива особена дълбочина. С богословът проф. Иван Желев коментираме значението на деня, различията в християнските традиции и актуалното звучене на посланието за любов и мир.

Празник отвъд традицията

"Смисълът на всеки един празник не е просто да седнем на една трапеза… а да се замислим какво ни казва неговото послание", подчерта проф. Желев.

Според него празниците се отбелязват вече близо 2000 години не само като историческа памет, а като духовен ориентир. В българската традиция денят е известен още като Цветница или Връбница – символично продължение на посрещането на Христос с палмови клонки в Йерусалим, заменени у нас с върбови.

Между радостта и страданието

Празникът носи двойно значение – едновременно тържествено и драматично.

"Тази неделя носи посланието на нещо очаквано велико. За съжаление, това велико събитие трябва да мине през страданията", каза богословът.

Той напомня, че пътят към Великден неизбежно минава през изпитанията на Страстната седмица – символ на човешката болка, несправедливост и надежда за изкупление.

Различията между християните – въпрос на календар

Тази година Великден отново се отбелязва по различно време от православни и католици. Според проф. Желев това не е повод за разделение.

"Това е един чисто календарен въпрос… Важното е, че вярваме в Христовото Възкресение."

Той подчерта, че различия съществуват дори вътре в православния свят, но те не засягат същността на вярата.

Послание за мир в разделен свят

На фона на съвременните конфликти и напрежения, посланието на християнските празници звучи особено актуално.

"Църквата не може да благослови убиването на хора. Христовото учение е учение на любовта", заяви проф. Желев.

Според него Страстната седмица е "призив към съвестта" – напомняне, че пътят на насилието изключва любовта, а истинската сила е духовна, не физическа.

Вяра, надежда и любов

В основата на християнското послание остават трите добродетели:

"Остават тези три – вяра, надежда и любов. И най-голяма от тях е любовта."

Богословът подчерта, че става дума не за лична или емоционална любов, а за отношение към всеки човек като Божие творение.

Празник като възможност за промяна

Според проф. Желев истинският смисъл на празниците се разкрива само ако човек отвори сърцето си:

"Ако заключим сърцето си… тогава нищо не може да стигне до нас."

И допълни, че дори един ден в годината, в който човек осъзнато приеме това послание, може да бъде начало на по-добър и по-човечен живот.


Вход Господен в Йерусалим не е просто празник от календара, а духовен праг – преход от очакването към изпитанието и надеждата за Възкресение. В свят, белязан от разделения, неговото послание остава непроменено: изборът между омразата и любовта е личен, но последствията са общочовешки.



Още в интервюто на Станислава Пирчева с проф. Иван Желев в "Нощен Хоризонт".