Сеговия: Литературата е пътешествие, на което читателят поема с удоволствие

София бе у нас в рамките на международния фестивал "Литературен прожектор". Представи обичания от българските читатели роман "Шепотът на пчелите".

Срещам се с мексиканската писателка София Сеговия малко преди срещата й със софийската публика. Прави ми впечатление лъчезарната й усмивка и сърдечността, с която посреща всяко ново познанство. София вече се бе срещнала с читатели във Варна и Шумен. Споделя ми за впечатленията си от тези две събития:

"Мисля, че се срещнах със страхотни хора. Това е най-хубавото качество на една държава. Духът на народа й. Видях читатели, готови да открият истории от цял свят. Отдавна исках да дойда в България. Никога обаче не можеш да подозираш какво те очаква, когато пристигнеш в нова страна. Имаше много вълнение по време на събитията за книгата ми.

Никоя дейност не може да ме умори, когато около мен има толкова хубава енергия. България е прекрасна страна.

Дърветата все още не бяха цъфнали във варненската морска градина, когато бях там. Можех обаче да предположа какво щеше да се случи само след няколко дни. Толкова много зеленина за мен е нещо невероятно. Аз идвам от пустинята".

Питам София защо, според нея, българите толкова много харесаха романа й "Шепотът на пчелите"?

"Всички читатели, които знаят защо толкова много обичаме четенето, разбират, че имаме нужда от бягство, понякога. Ако историята е добра, отваряш една книга и намираш изживяването, за което толкова силно мечтаеш.

Искаме да избягаме към приключение в миналото или в бъдещето. Към други животи и светове. И да го изживеем, четейки. Това е първият важен фактор.

Читателят си казва – ето, нова книга, идва от Мексико – искам да отида на това приключение. Тази голяма тайна читателят не пази само за себе си. Искаме да споделим изживяването. И тогава се случва следното.

Отваряш книга и откриваш, че дори в Мексико съществува съдба, в която ти можеш да се припознаеш. Изживяванията на героите правят някои книги универсални.

Както моят роман „Шепотът на пчелите“. Историята се развива в трудно време за една държава. По време на революция – може и да знаете нещо за нея. Също и аграрната реформа – социалистическите реформи, които се случват с една страна. Може би и те ви помагат да се припознаете в съдбата на героите.

Няма нищо по-близко до човека от семейството. И то не само кръвното ти семейство, но и близостта, която можеш да откриеш в непознат.

Но също и битката между добро и зло, която ние много добре познаваме от ежедневния живот. Тя е особено важна по време на война".

"Шепотът на пчелите" на София Сеговия е една вълнуваща семейна сага. С малко магия, авторката успява да създаде една история за връзката ни с природата и истинската същност на човека. Но пътят на София невинаги е бил изпълнен с успехи като тези на романа й, преведен вече на над 20 езика.

"Да, пиша тази история бе невероятно изживяване. Сама по себе си тази книга отвори света за мен. Докато пишех знаех, че историята ми е чудесна. Започнах да мечтая за нейните световни успехи. Но това не зависеше от мен. Цялата ми вяра бе насочена към издателите в Мексико – сити, което се намираше много далеч от мен. Нямам предвид само километрите, които ни деляха.

Важен бе и въпросът къде се създава едно литературно произведение. Аз съм от Монтерей.

Големите издатели живеят с убеждението, че не можеш да създаваш литературни произведения в градове като Монтерей.

Трябваше да се преборя с много подобни схващания. И това, само по себе си, бе чудо. Когато се свързах с издателите, те ми казаха, че много харесват историята ми. Но че това е една твърде регионално ориентирани история. Казах им – няма сюжет в литературата, който не разказва за определено място. Какво говорите? Всички романи са регионални. Някои се развиват в Париж. Други, някъде в Русия. Дори и на места, които не съществуват.

Споделих им, че виждам историята си навсякъде.

Защото смятам, че литературата е пътешествие, на което читателят поема с удоволствие.

Защо да не отида в Линарес? Трябваше ми време, за да ги убедя. Стигнахме до момента, в който ми казаха, че „Шепотът на пчелите“ е най-четеният мексикански роман писан през 21-ви век“.

Днес София Сеговия може да се нарече световен писател с десетки хиляди читатели из целия свят. Тя се надява, че успехите на "Шепотът на пчелите" ще помогнат на много други автори, които все още търсят най-правилният начин да представят своята история.

"И понеже романът ми обикаля света, той се оказа моето лично чудо. Надявам се, че успехът на книгата отвори очите на издателите в Мексико. Надявам се, че те вече знаят, колко възможна е успешната реализация на подобна история.

Макар и „Шепотът на пчелите“ да е моето лично чудо, това не е единствената мексиканска книга, преведена в чужбина.

Нека издаването на мексиканска литература в други държави не е чудо. Да го направим преобладаваща тенденция.

Този роман ми отвори вратите към литературна кариера. Това не е първата ми книга. С първата обаче просто не се получи. "Шепотът на пчелите" бе моят път към успешна кариера".

Още – чуйте в звуковия файл.