Елка Няголова: Поезията е болката между две вдишвания

В навечерието на Цветница поетесата Елка Няголова бе специален гост в "Нощен хоризонт" – разговор за духа, вярата и силата на словото в едно време на изпитания.

"Празниците са дни, в които човек се връща към надеждата, смирението и себеопознаването", сподели Няголова. Според нея те не са просто традиция, а възможност за вътрешно пробуждане и осъзнаване на истински важните неща.

Особено силен акцент в разговора бяха камбаните – като символ и духовен ориентир.

"Те са онази невидима линия между земята и небето, която ни припомня, че душата е Божие творение", каза поетесата. По думите ѝ звънът им е дълбоко вплетен в българската колективна памет и носи усещане за преход – от делника към празника, от земното към духовното.

Няголова определи поезията като "болката в гръдния кош между две вдишвания" – кратък, но силен миг на истина и любов.

"Поезията е това, което е и любовта", допълни тя, подчертавайки, че именно любовта е най-трудният, но и най-необходимият избор в съвременния свят.

В контекста на днешните разделения поетесата отправи ясен призив:

"Много лесно е да мразиш. Много трудно е да обичаш, съзнавайки различията".

Според нея именно егото стои в основата на конфликтите: "Войните се правят от хора с голямо его, а се спират от хора с голяма мъдрост."

В разговора тя се позова и на Елиас Канети, за да подчертае отговорността на всеки човек: "Няма чужда болка. Ако едно дете плаче някъде по света, ние сме отговорни за този плач.

Той го пише в навечерието на войната и повод става едно парченце от смачкан вестник, което той намира на една скамейка в парка, като сяда да си почине. Не може да види, защото така е откъснато парчето от вестник, че не може да види автора кой е. 
Но чете една изповед за вината.  Като послание аз дълбоко приемам това. И стремлението да тръгнеш към човека, да тръгнеш към другите човеци, народите да тръгнат един към друг, не един срещу друг, а един към друг.

Това е велико дело. То е Божие дело. Така че, Божиите хора са точно събирачите на човеци и на души".

Посланието на Елка Няголова е ясно – в свят на противопоставяния най-важното остава способността да вървим един към друг:

"Герои са не тези, които палят, а тези, които гасят пожарите."

Няголова е една от най-разпознаваемите и обичани съвременни български поетеси.  Автор с ярко присъствие в националната ни култура и със силен международен отзвук.

Поводът за срещата ни са нейните две нови книги "Само тази любов" и "Само тази България", своеобразен лирически диптих за най-дълбоките основания на човешкия живот: чувството, което ни прави личности, и принадлежността, която ни прави общност.

В този двутомник, издание на "Български писател" и "Славянска академия", любовта звучи като интимно преживяване, духовен избор и път през времето, изпитанията и надеждата. А България се явява не само географско пространство, а памет, език, съдба и отговорност. Вътрешна територия, която всеки човек носи със себе си, където и да се намира по света.

Поезията на Елка Няголова отдавна е намерила своето достойно място както в българската литературна традиция, така и извън границите на страната. Автор на повече от двайсет поетични книги у нас и още единайсет издания в чужбина, превеждана на двайсет езика, тя принадлежи към онези редки поети, чието слово съчетава личното преживяване с общочовешкия хоризонт.

Освен поет, тя е преводач, белетрист, антологист, автор на романа "Немите камбани", носител на редица престижни национални и международни литературни отличия, сред които наградите "Южна пролет", "Дора Габе", "Мара Белчева", "Георги Джагаров", наградата на Съюза на българските писатели за поетична книга на годината и наградата "Варна" за цялостно творчество.

Почетен медал "Пейо Крачолов Яворов" за изключителни постижения и принос в развитието на българската литература. Като председател на Славянската литературна и артистична академия, директор за Балканите на Международната асоциация на писателите и главен редактор на списание "Знаци", тя последователно работи за духовните мостове между културите и за присъствието на българската литература в световното пространство.

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Елка Няголова в "Нощен Хоризонт".