Студенти от НАТФИЗ насочват вниманието върху трафика на хора

Трафикът на хора е един от проблемите, който често остава невидим за обществото, но ако сме по-прозорливи, бихме могли да го разпознаем в действителността. Той включва злоупотреба с уязвими хора чрез принуда или измама чрез трудова или сексуална експлоатация, просия и други форми. Особено тревожно е, че обекти на това злодеяние много често са деца. По стъпките на този социален проблем решават да тръгнат група студенти от факултет "Екранни изкуства" в НАТФИЗ, за да създадат своя дипломен проект – филма "Добри намерения".

Тони Пенчев, Габриела Димитрова и Анджелика Йорданова са настоящи и вече завършили студенти от Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов". Преди една година, докато вечерят в столичен ресторант, пред очите им се случва една на пръв поглед тривиална за нашата действителност случка. Малолетно момиче влиза в ресторанта да предлага цвята по масите.

"На мен ми стана много жал за нея. Винаги много ме вбесява този проблем с децата, които ги карат да просят", разказа режисьорът на филма "Добри намерения" и автор на идеята Тони Пенчев.

"Опитах се да говоря с момичето, да спра този, който я водеше със себе си. После бях преследван със заплахи, че ще ме убият".

При така развилата се ситуация Тони, Габриела и Анджелика решават да се обадят в полицията за помощ.

"Сблъскахме се с огромна безотговорност от страна на всички институции. Открихме, че държавата и всички нехаят за децата. Никой не се опита да разбере какво се случва. Никой не се трогна".

Според Тони Пенчев тези дейности, извършвани от деца, не са доброволни.

"Едно дете не може да работи такова нещо.

Мъжът е влязъл в ресторанта с още 4-5 други човека и са се разпръснали, за да ме търсят. Очевидно са организирана група. Той е виждан и с други деца да прави същото нещо".

Не просто случилото се, а и последвалата реакция от страна на институциите мотивират Тони Пенчев да създаде филм за този проблем, който не се отнася само до описания случай на несправедливост, но отваря и още множество въпроси. Какво правят отговорните институции, борят ли се срещу злоупотребата с деца и превенцията или стоят безучастни? Защо Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието са абдикирали от задълженията си? Студентите са били готови да дадат свидетелски показания, разговаряли са с ресторанта и други обекти в съседство, които са оборудвани с камери, да им предоставят записи, но никой от разследващите не се е поинтересувал нито от техните показания, нито от записите. Всичко това оставя сериозни съмнения у младежите, че полицията или прокуратурата са част от тази престъпна мрежа.

"Аз съм подал сигнал и в Закрила на детето, ГДБОП, Националната линия за трафик на хора. Нищо не последва".

Последната надежда на студентите за промяна на ситуацията са обикновените хора, зрителите, казва сценаристката на филма Габриела Димитрова.

"Надяваме се, че по някакъв начин ще събуди в тях желание да действат, когато станат свидетели на такава ситуация".

Тони и Габриела заедно работят по сценария на филма. След като Тони сам разписва основната идея и епизодите, Габриела за заема с писането на диалозите. Актьорският състав на лентата наброява 10 човека, а масовите сцени надхвърлят този брой, посочи режисьорът на филма Тони Пенчев.

"Засега основните актьори, които сме подбрали, са Драгомир Койчев за главната мъжка роля, Нелли Таукчи в женската роля. В най-ключовата роля е Виктория Ленкова. Тя е детето".

Ролята на попечителя е изградена чрез разказите на хората за него, оябсни Габриела. Той почти не участва като основно действащо лице, но е постоянното невидимо присъствие, върху което се развива сценария. Както се случва и в живия живот, когато има ситуация, в която деца или други хора стават жертва на експлоатация.

"По-скоро е цялостен образ. И за нас е мистериозен. Нямаш досег до тези хора, не можеш да говориш с тях. По-важно е да говорим за детето".

"Самото дете подражава на похитителя, на човека, който я контролира и е много агресивно насторена към света извън този човек и тази организация".

Филмовият проект е замислен като по-мащабна продукция, която да излезе извън учебните зали и да достигне до възможно най-голям брой хора, посочи продуцентката на филма Анджелика Йорданова.

"Най-голямата трудност е при откриването на партньори, които да ни подкрепят. В момента разчитаме на парите, които са ни дадени от НАТФИЗ".

Желаещите да подкрепят лентата могат да получат повече информация на страницата "Добри намерения".

Най-важното е филмът да достигне до хората, категоричен е режисьорът на лентата Тони Пенчев.

"Ако успее да накара и хора, и институции да повярват, че могат да се справят с този проблем, че има смисъл да се борят, това би било най-смисленото".