Как ЕС се справя с кризата с горивата?

Европа е изправена пред дълготраен енергиен шок, а зависимостта от вносни изкопаеми горива отново поставя на изпитание икономиките и бюджетите на домакинствата. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен очерта пакет от препоръки за пестене на горива, но редица държави членки вече предприеха и преки финансови мерки за облекчаване на тежестта. Унгария, Италия и Словения временно намалиха акцизите върху горивата, а в Хърватия и Словакия бяха въведени тавани на цените на дребно. Гърция подкрепи гражданите си чрез директни субсидии и карти за горива за домакинствата, докато Нидерландия планира реформи в данъчното облагане, за да намали разходите за енергия в дългосрочен план.  

Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди за дълготраененергиен шок в Европа, и призова страните членки да пестят горивата, най-вече авиационно гориво и дизел и очерта някои препоръки:

"Да се работи от вкъщи, когато е възможно; да се намалят ограниченията на скоростта по магистралите с поне 10 километра в час; да се насърчи използването на обществения транспорт; да се въведе редуване на достъпа на частни автомобили в големите градове; да се увеличи споделеното пътуване с автомобил и да се прилагат ефективни практики на шофиране; да се насърчава икономичното шофиране при търговските превозни средства и доставките на стоки. Ясно е, че това не е универсален пакет от мерки, който очакваме всички държави членки да приложат изцяло. Но това е много добър набор от инструменти и препоръчваме всяка страна да ги разгледа."

Как се приемат препоръките на ЕК? Ето няколко различни мнения:

"Винаги съм разглеждал работата от вкъщи, когато е възможно, в изключително положителен контекст. Тя пести гориво за личния автомобил и време, което можем да прекараме със семейството си. Не е универсално решение, но може да облекчи трафика и да намали натиска върху транспортната система. Ограничаването на ненужните полети е също мярка с осезаем ефект, тъй като авиацията е голям консуматор на гориво. Но от друга страна намаляването на броя им би увеличило цената им, което ще се отрази на хората, които пътуват с цел събиране със семейството си, работа, обучение. Понижаването на скоростните ограничения е идея, която подкрепям, тъй като при увеличението на скоростта разходът на гориво нараства експоненциално, а спестеното време не е значително. Популяризирането на градския и междуградския транспорт са ключови за по-устойчива мобилност. Това изисква обаче добра инфраструктура и предвидимост на услугите. Споделянето пътуване и по-строгият режим за достъп на автомобили в градовете са мерки, които много европейски градове вече прилагат. Лично аз подкрепям този метод на придвижване, тъй като пътувам по този начин от много години и така се намалява бройката на превозните средства по пътищата."

"Повече работа от вкъщи винаги е по-добре, защото освен че пести гориво, пести и свободно време. Избягване на ненужни полети - това е сложно, тъй като ако има полет, той надали е ненужен. Ограничаване на скоростта по магистралите - това в България е почти неприложимо, заради изключително лошата култура на шофиране. Популяризиране на използване на градски и междуградски транспорт, насърчаване с поделено пътуване - това трябва да се популяризира и насърчава при всички положения, не само когато има някаква кризи с горивата. По-строг режим за достъп на автомобили в градовете - това е по-скоро ограничаване на права. Ако има платено паркиране и можеш да си позволиш да платиш таксата за паркиране, защото да не си паркираш автомобила в градския център, например."

"Аз обичам да летя, така че за мен няма ненужни полети. Подкрепям силно идеята за популяризиране на използването на градския и междуградския транспорт, най-вече когато става дума за влакове. Но са доста проблемите в БДЖ. Споделеното пътуване също е добър вариант. В Германия е много разпространено."

"Повече работа от вкъщи с цел пестене на гориво - да, аз съм ок с това, с важното уточнение да не бъде по задължение, а като опция. Аз също съм фен на работата от вкъщи и се стремя към това за себе си. Избягване на ненужни полети - да, ако е възможно, защо не, особено вътрешните полети, за които има алтернативи, но отново да бъде като опция, не като задължение. Ограничаване на скоростта по магистралите - стига да не са драстични до степен магистралите да загубят предимствата си на пътища за лесен и бърз достъп до дестинациите. Популяризиране на градския транспорт - да, популяризирането на градския транспорт е хубаво нещо, но и самият градски транспорт трябва да предложи качествена услуга. Само чисто популяризиране не работи. Идеята за удобен градски транспорт заместващ колите е добра. Насърчаване на споделеното пътуване - аз съм окей с това, не е лошо нещо, но има един момент, който отказва много хора от този транспорт и това е сигурността, много хора наистина не ползват този транспорт точно поради опасения за сигурността."

По-добре е да сме подготвени, отколкото да съжаляваме, смята еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен:

"Настоящата криза отново ни показва, че Европа е уязвима към външни енергийни сътресения, което е свързано със зависимостта ни от вносни изкопаеми горива. Затова именно сега е моментът най-сетне да си вземем поука, да обърнем хода на събитията и наистина да станем енергийно независими."

На този фон малко населено място в Германия с прозвището "зеленото село"устоява на енергийната буря, благодарение на прехода си към климатично неутрални възобновяеми източници. Заобиколено от вятърни турбини и осеяно със слънчеви панели, Фелдхайм -с население от 130 души -разполага със собствени електро- и топлофикационни мрежи, захранвани изцяло от евтина местна енергия, включително и биогаз.

56-годишният Михаел Кнапе, който е бил кмет на Фелдхайм близо четвърт век, се хвали, че населеното място, разположено на 80 километра югозападно от Берлин, е постигнало "енергийна самодостатъчност":

"Не, ние наистина не се тревожим за цените на електроенергията. Не ни интересува какво се случва в останалия свят. Токът идва носен от вятъра, който е безплатен. Много "малки Фелдхайми"биха могли да захранват съседен град като Берлин и така да създадат съвсем нов тип връзка между град и село. Енергийните нужди на страната ни са огромни и ще продължат да растат. За да ги посрещнем, са нужни визия и примери. Фелдхайм не е единственият модел, а един от възможните примери как енергийният преход в Германия може да бъде успешен и как можем действително да станем независими от световните кризи, свързани с петрола, газа и въглищата.“

Фелдхайм се намира във ветровита местност, което позволява на десетки вятърни турбини да произвеждат енергия. Само една турбина е достатъчна да захрани цялото село, а останалите носят доходи чрез данъци и такси, плащани от операторите. Енергията от инсталация с биогаз се използва за отопление. През студените вечери селото получава допълнителна енергия от отоплителна централа на дървесен чипс. Излишната енергия се съхранява в батерия и се използва при периоди с малко слънце и вятър.

62-годишната Петра Рихтер, дългогодишна жителка на Фелдхайм, плаща средно по 12 евроцента без данъците за киловатчас електроенергия:

"Разбира се, че се тревожа заради войните. Човек винаги си мисли, че са далеч, но нещата могат да се променят много бързо и тогава започваш да се притесняваш. Надяваме се това да не стигне до нас. А що се отнася до енергията ни от възобновяеми източници - искрено се надявам процесът да продължи, да получаваме нужната подкрепа и занапред да изграждаме енергийната си система на тази основа."

Еврокомисар Дан Йоргенсен говори за „инструментариум“ за пестене на енергия. Доколко тези мерки (намаляване на скоростта, работа от вкъщи) са реален инструмент за геополитическа устойчивост или са просто „козметичен“ опит за овладяване на петролния шок? Отговорът на Цветомир Николов - анализатор в програма „Енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията:

"Единственото, което може да се направи в тази ситуация, е да се търсят мерки, с които да се ограничи потреблението, така че да се намери баланс между търсене и предлагане. А съответно и за това и типа мерки са насочени към това да се подобри енергийната ефективност, използвайки, например, градски транспорт, също така призив за това да се използва повече home office и много други мерки, които имат всъщност за цел да минимизират употребата на автомобили и фосилни горива в този момент. Така че, първо да е възможно ценовият шок да не се предаде в пълен мащаб на бизнеса и крайните потребители. И второ да се стимулира употребата на различни алтернативи, които биха могли да имат по-позитивен ефект в конкретния случай."

Доколко „меките мерки“ за пестене на енергия (споделено пътуване, оптимизиран транспорт) могат да бъдат ефективни и приложими у нас?

"В България в голямата си степен те са приложими дотолкова, доколкото изключваме междуградския транспорт, който се явява винаги в подобни ситуации основна пречка, тъй като България няма достатъчно развита - на фона на други европейски държави - не само жп инфраструктура, но също така основен проблем е недостатъчната свързаност по отношение на автобусни линии и т.н. между градовете. И това е причината, поради която повечето домакинства имат личен автомобил. Градският транспорт е активна алтернатива в градове като София, Пловдив и Варна. Това е нещо, в което местната власт трябва да инвестира и да осигури алтернативи на достъпни цени. Това е едно от нещата, които правителството включително може да адресира, така че да стимулира потребителите да търсят такива алтернативи."

Основният ефект на кризата в Близкия изток ще бъде ускоряване на декарбонизацията в Източна Европа, смята Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията. Възможна ли е енергийната независимост на местно ниво в настоящата криза или административните и мрежови пречки пред местните енергийни общности у нас са все още непреодолими?

"Енергийните общности навсякъде в Европа са централна тема и основен инструмент за ускоряване на декарбонизацията. В българския случай проблематичното е, че българската държава няма достатъчно изградена добра законодателна и подзаконово нормативна уредба в комбинация на ясно и бързо развиващи се и ускоряващи този процес към административни услуги, както и отсъства също така всякаква подкрепа, инициативност, информираност и възможност на гражданите да бъдат организирани около такива инициативи. За това тук е толкова особено трудно. Това се превръща в основен приоритет в по-голямата част от Европа, тъй като това наистина успява да ограничи шоковете към гражданите. Разбира се, това е още по-хубаво, като е комбинирано с употреба на електроавтомобили или изграждането на зарядни станции."

ЕК препоръчва засилване на дела на зелената енергия като отговор на кризата. Къде е мястото на технологиите за съхранение на енергия (батериите), в българската енергийна стратегия?

"Това е ключово от гледна точка на това, че ценовият шок, който е най-важен за електроенергийния сектор, е цената на природния газ, тъй като газовите централи се явяват основна технология, която затваря борсовия пазар, т.е. тя определя цената в голяма част от пиковите часове, когато има нужда от гъвкави мощности, които да компенсират определени дефицити. И тук батериите се явяват ключови, тъй като с навлизането на изключително много възобновяеми източници, с намаляването на базовия товар, вследствие на енергийна ефективност, както и намаляване на оборотите спрямо 2022-а на индустриалните предприятия и индустриалното потребление, то подобна гъвкавост става критична за системата и тя определя цената. Батериите дават точно тази гъвкавост, като те същевременно не са зависими от глобалните пазари по отношение на суровина, както например централите на природен газ и съответно биха могли значително да намалят цената на електроенергията."