Тигър на хартия. Ще доживее ли НАТО 80?

Програма Хоризонт

Събота 150

Интервю с Рафаел Лос

събота 11 април 2026 11:00

събота, 11 април 2026, 11:00

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте (вляво) и президентът на САЩ Доналд Тръмп

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

Тигър, но само на думи - "книжен тигър, и Путин, между другото, го знае".

С тези думи преди десетина дни на страниците на британското издание "Дейли Телеграф" Доналд Тръмп издаде не само презрението си към Организацията на Северноатлантическия договор, но и намерението си да изведе Съединените щати от нея. Тази седмица Марк Рюте, генералният секретар на Алианса, летя до Вашингтон, за да закърпи отношенията между двете страни на Атлантика, поразкъсани заради разногласията по иранското начинание на Тръмп.

Визитата, като че ли, има ефект, защото през последните ден-два американският президент престана да гълчи съюзниците си. Но зачестилите кризи в отношенията му с Европа подриват убеждението, че НАТО може да отбие всяка агресия, и изкушават Кремъл да повтори грешката си от 2022 година, когато нападна Украйна, предупреждава Рафаел Лос, сътрудник на Европейския съвет за външна политика.

Преди само половин година, миналия септември, Тръмп нарече "книжен тигър" и Русия - заради неспособността ѝ да сломи украинските войски. Но така може да разсъждава само човек, който не си дава сметка за десетките хиляди жертви на руската агресия.

Объркващи са изявленията на американския президент. Ту казва, че САЩ не се нуждаят от НАТО, ту казва точно обратното, когато се жалва, че съюзниците не са се притекли на помощ срещу Иран. Кое, в крайна сметка, е вярно? Имат ли нужда американските военни от Европа или това сътрудничество между нас наистина е само "еднопосочна улица", както се изрази държавният секретар Марко Рубио?

Американският политолог Даниъл Дрезнър сравни Тръмп от първия му мандат с дете, което прохожда. Той обърна внимание на факта, че много от сътрудниците на президента говорят за него като за двугодишно момче, което често си мени настроенията, много е емоционално и лесно се разсейва. Според мен същото наблюдение важи и за Тръмп в сегашния ирански епизод. Непоследователност характеризира целия подход на Вашингтон и в атаката над Иран, и в отношенията с европейските съюзници.

В исторически план американските президенти винаги са ценили високо съюзниците - били те в Европа или в Азиатско-Тихоокеанския регион - не само заради националната сигурност на САЩ, но и заради разпростирането на американската мощ от военните бази на съюзническа територия в различни региони по света. Вижте например базата в Рамщайн в югозападна Германия, а и в други части на Европа. Съединените щати разчитаха на тези бази и в настоящото противопоставяне с Иран, въпреки гадничките коментари на Тръмп по адрес на съюзниците.

Втори, не по-маловажен принос на американските съюзници в исторически план е политическата легитимност, която подкрепата им придава на американските действия. Америка сама неведнъж се е въздържала, за да намери компромис с тези демократични общества и така да подсили позицията си на свръхсила. Някои изследователи наричат този подход "империя по покана".

Подходът, който Тръмп лично и администрацията му заемат, е да очернят съюзниците на САЩ. Това, на свой ред, прави много трудно за съюзниците да продължат сътрудничеството си с Вашингтон. Виждаме как обществената подкрепа в Европа за такова сътрудничество намалява значително. За европейските правителства става все по-трудно да оправдаят използването на въздушните им бази от американците.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте направи много, за да закрепи Алианса след "гренландския епизод". В иранската криза той открито защити действията на Доналд Тръмп, които не бяха съгласувани с европейските съюзници. Не рискува ли, докато се опитва да бъде приятел на американците, да се отчужди от германци, французи, испанци?

Е, позицията на генерален секретар на НАТО в този момент определено не е за завиждане. Рюте заслужава похвали за усилията да се оправя с тези натовски лидери, макар че в кризата с Гренландия определено показа тенденция да престъпи правомощията си. През 2022 година мирът напусна евроатлантическото пространство. Европейската сигурност е поставена на карта. А президентът на САЩ не вижда в НАТО група от съмишленици с обща цел, а схема за рекетиране на съюзните държави в замяна на протекция. И когато въпросната схема престане да работи, тя може да бъде захвърлена.

В тази ситуация Марк Рюте се опитва да задържи Съединените щати в Алианса, докато европейците поемат повече отговорност за сигурността си. Но Доналд Тръмп прави тази задача изключително трудна, както за Рюте, така и за останалите европейски лидери, които се надяват този процес да бъде по-предвидим и по-организиран. Тръмп може и да не изтегли САЩ от НАТО, но може да изтегли американските военни контингенти от европейски държави, а също и офицери от съюзническото командване. От това се опасяват европейците.

Съединените щати облекчиха санкциите за Русия и като че ли преговарят с Путин повече за съвместни икономически проекти, отколкото за мир в Украйна. Продължават да продават боеприпаси за украинските зенитни системи, но притискат Зеленски да се откаже от Донбас. Смятате ли, че дипломацията на Уиткоф и Кушнър отслабва, или пък обратното - укрепва, доверието на Европа в САЩ като съюзник?

Събитията от последните няколко седмици наистина вредят на доверието в Съединените щати. Това е видно от допитванията до общественото мнение в Европа. Видно е и от изявленията на европейските лидери. Миналата година те бяха убедени, че са си гарантирали подкрепата на Америка като се съгласиха да увеличат разходите за отбрана до 5 процента от брутния вътрешен продукт. После дойдоха кризата с Гренландия и нападението над Иран, което не бе съгласувано с Европа.

Една от последиците от Иранската война е изчерпването на запасите от боеприпаси. Съединените щати и партньорите им от Персийския залив похабиха повече ракети-прехващачи, отколкото САЩ произвеждат за цяла година. Повече, отколкото Украйна получи за три години, откакто й доставиха първите системи "Пейтриът". Това вече поставя въпроса не само за желанието, но и за способността на САЩ да подпомага Украйна. Защото войната на изтощение не спира, а Русия продължава да трупа сили.

Как възприемате поредното - за втора година поред - Великденско примирие, което обяви тази седмица Владимир Путин?

Предложението за примирие дойде още преди седмица от украинския президент. Ако Владимир Путин иска да спре да воюва за ден-два, това разбира се ще е добре дошло. Но не мисля, че това краткотрайно прекъсване на бойните действия издава някаква промяна в агресивните намерения на Москва. Ще трябва да изчакаме и да видим как ще се развият събитията в следващите дни. Нагледали сме се на споразумения и примирия, които Русия сама подкопава. Така беше и със зърнения коридор в Черно море, а после и с опитите за спиране на атаките по енергийни обекти.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс бе тази седмица в Будапеща, за да подкрепи Виктор Орбан в предизборната му битка и да охули Брюксел и Украйна. Не забелязваме никакви усилия на Вашингтон да въздейства на унгарския премиер да се откаже от руските горива и от ветото си върху заема за Украйна. Как подкрепата на Вашингтон за "Путиновото мишле" се отразява на европейската сигурност?

Документът, в който бе изложена новата стратегия за национална сигурност на САЩ, и речта на самия вицепрезидент в Мюнхен още преди година създадоха съвсем ясна представа за подхода на тази администрация към демокрацията в Европа. Този подход води към подкопаване на онези либерални демократически сили, които създадоха и още поддържат европейския проект. Вашингтон застава на страната на Виктор Орбан и подобните му политици. И подкопава европейската сигурност, защото самият Орбан я подкопава. Видяхме от аудиозаписите, които изтекоха миналата и тази седмица, как външният министър от Орбановото правителство предава на Москва класифицирани документи от съвещанията в Евросъюза и в отговор получава съответните инструкции от нея.

В този контекст визитата на Джей Ди Ванс в Будапеща следва да се разглежда като набъркване на Вашингтон в демократичните процеси в Европа и, определено, в унгарската политика. Не изглежда обаче това да се е отразило сериозно на общественото мнение в Унгария. А и самият Ванс каза, че Вашингтон ще работи с който и да е победител в парламентарните избори в неделя. Белият дом определено не залага всичко на победа на Орбан.

Тръмп не престава да нарича НАТО "книжен тигър" и никак не се свени да вади на показ разнобоя между съюзниците. При това положение - докато съюзниците се карат помежду си, смятате ли, че Путин може да се изкуши да нападне още някоя европейска страна преди мандатът на този американски президент да приключи?

Определено има такава вероятност. Русия продължава да притиска Украйна на всички фронтове. Не престава с мащабните дронови и ракетни нападения по украинските градове. Но едновременно с това Москва реорганизира и увеличава въоръжените си сили. В някои отношения тя превъзхожда европейците, особено ако извадим Америка от уравнението.

Владимир Путин вече демонстрира през 2022 година, че може да си направи погрешно сметките. Тогава руското ръководство смяташе, че за броени дни може да приключи с президентството на Зеленски и да постави в Киев свои марионетки. Това предположение се оказа погрешно. Володимир Зеленски е все още президент на Украйна и, въпреки всички трудности, организира ефективна отбрана и провежда нужните реформи, за да проправи пътя на страната си към Европейския съюз. Така че Путин не е непогрешим.

Към частичното надмощие на Русия над европейците и склонността на Путин към грешни решения следва да прибавим наистина голямата въпросителна доколко благонадеждни са Съединените щати при този президент като гарант за сигурността на Европа. Не бива да забравяме, че 2026-та е едва втората в 4-годишния мандат на Тръмп. В оставащите две години и половина могат да се случат неща, които да изкушат Путин да изпита единството на НАТО. Такова изпитание ще донесе със себе си огромни рискове, разходи и несигурност за европейците.

Балтийските републики ли са най-уязвими? Москва ги предупреди неколкократно тези седмици като намекна, че нарочно са пропускали украински дронове през своето въздушно пространство за ударите по руските балтийски пристанища.

Със сигурност е налице постоянна и упорита информационна кампания на Руската федерация, която засяга и балтийските републики, но не оставя без внимание и граничните райони на Финландия. Норвежкият архипелаг Свалбард е още една такава точка на натиск. В крайна сметка, решаваща ще бъде преценката на Кремъл какви рискове е готов да поеме. Създаване на "свършени факти" на терен с помощта на т.нар. зелени човечета няма да му струва чак толкова, но пък може и да не предизвика желания разкол сред европейците. Широкомащабно нахлуване с танкове и пр. в Прибалтика би било далеч по-мощна демонстрация на сила. И в двата случая предизвикателството за Европа ще е сериозно, а също и рискът от значителни човешки загуби, може би дори в мащаба, който виждаме днес в Украйна.

Дали НАТО вече не се е изчерпала като организация? Дали просто не е оставена на доизживяване за още няколко години, докато европейците укрепнат във военно отношение и престанат да бъдат толкова зависими от САЩ?

Мнението ми е, че до този момент НАТО има изключителен успех, но ще трябва да се промени, за да пребъде. Промяната е необходима не само заради Доналд Тръмп и поляризацията във вътрешната политика на САЩ. Причините са не само персонални, а и структурни. Следващият американски президент може също да не е така "трансатлантически" настроен като предшествениците си от 50-те години на миналия век. Затова европейците трябва да развият и способностите, и начина на мислене, необходими, за да оформят НАТО според своите интереси. И да са готови не да изоставят Алианса, но да бъдат изоставени от Вашингтон, поне за известно време.

НАТО и Европейският съюз трябва да станат по-устойчиви на бъдещи кризи и конфликти. Русия не е единствената заплаха. Китайската икономическа принуда на европейските компании също подкопава просперитета ни. Съединените щати внасят безпрецедентна несигурност в този микс от предизвикателства. Още поне две години и половина MAGA-президентство е предостатъчно време за още много неприятни изненади.

По публикацията работи: Добрин Йотов

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!