Партийният интерес диктува на Стармър да отвори Ормузкия проток

"Съединените щати трябва да останат в НАТО. Това е от техен интерес", твърди британският премиер Киър Стармър. "НАТО е отбранителен съюз", обясни вчера той след разговор с Доналд Тръмп - "който десетилетия наред осигурява безопасността на всички ни."

В малко по-ранно интервю Стармър се изпусна, че му е омръзнало вече енергийните сметки на британските домакинства да скачат и да падат в съответствие с капризите на Путин и на Тръмп.

Силната обществена реакция във Великобритания срещу действията на Тръмп в Близкия изток е водещият мотив за премиера Стармър да влезе в публични пререкания с Вашингтон през последните седмици. По този начин - 10 години след Брекзит - настоящата американска администрация тласка Лондон към повторно сближаване с Европейския съюз, констатира Роб Уотсън - политически анализатор на Би Би Си - в интервю за БНР.

"Очевидно Киър Стармър и екипът му се надяват, че начинът, по който се развиха нещата, ще се отрази положително на премиерството му, защото с противопоставянето си на американските действия срещу Иран Стармър влиза в тон с нагласите на британците. Социологическите допитвания показват, че те твърдо да не харесват Доналд Тръмп и че не одобряват включване на Великобритания във война в Близкия изток. Същите тези допитвания обаче показват и че това не помага особено на Стармър. Прави го само малко по-малко непопулярен.

 

Това, от което се опасяват премиерът и правителството му, е, че последствията за Великобритания от войната в Близкия изток - ръст на инфлацията при вече стагнирана икономика - ще направят правителството още по-непопулярно. И още по-големият въпрос е какво ще стане с отношенията ни със Съединените щати и с мястото ни в света като цяло."

 

 

"Да, и лейбъристкото правителство на Киър Стармър по никакъв начин не го крие. Защото те знаят, че ще се хареса на хората, които гласуваха за лейбъристите на последните избори. Това е една от последиците на войната на Доналд Тръмп срещу Иран и въобще от това, че той е отново президент. Точно както Брекзит тласна Обединеното кралство към Вашингтон, претенциите на Тръмп към Гренландия и сега и войната в Близкия изток тласкат Великобритания в противоположната посока - обратно към Европейския съюз.

 

Не бива обаче да се прибързва с ентусиазма за сближаването. Лейбъристите говорят по принцип за по-тесни отношения в сферата на сигурността, външната политика и икономиката. Но не са готови за пресичане на червени линии като завръщане към жизненоважни за Евросъюза неща, като единния пазар и митническия съюз."

 

 

"Без съмнение вътрешната политика е в основата на поведението на Киър Стармър по отношение на Доналд Тръмп и на войната в Близкия изток. Лейбъристите са застрашени от конкуренцията на Зелената партия, която е силно против Тръмп, много против войната и Израел също, а Стармър е крайно раздразнен от изтичането на гласове в лявото политическо пространство към Зелените. Така че политиката му е съсредоточена в спасяването на Лейбъристката партия."

 

 

"Разбираемо е Лондон е силно загрижен за бъдещето на отношенията между Съединените щати, Доналд Тръмп и НАТО. За Великобритания членството в алианса, също както статута на постоянна членка на Съвета за сигурност на ООН, е абсолютно жизненоважно и от централно значение за мястото на страната в глобалната политика. Затова притеснението е основателно. Доналд Тръмп никога не е криел - не само през последната година и нещо управление, но още през първия си президентски мандат и дори преди това - че не цени особено международните организации, било то ООН, Европейския съюз или НАТО.

 

Мнението му, и то категорично от 30-40 години, е, че международните организации злоупотребяват с щедростта на Съединените щати, защото Америка плаща за всичко, а те не й помагат, когато тя се нуждае от тяхната подкрепа. Така че НАТО е в сериозна криза и всички съюзници на Тръмп са наясно с това, особено Обединеното кралство. Но стратегията им си остава да запазят НАТО цяла, като по някакъв начин задържат Тръмп на своя страна. Никой не би се отказал от съюз, на основата на който гради от десетилетия външната и отбранителната си политика."

 

 

"Много проблеми произтекоха от кризата в Близкия изток: икономически, в двустранните отношения със Съединените щати, в отношенията на Стармър с Тръмп. Наяве обаче излезе и нещо изключително важно - че Великобритания, както сочат критиците тук, е загубила до голяма степен влиянието си в международните дела. Някои биха отбелязали, че това се случва още от Брекзит. Но настоящата криза разкри и елемента на "твърдата сила" в намаляващото влияние на Великобритания. Страната, която някога е имала най-могъщия военен флот в света, се затруднява да изпрати дори един боен кораб в Персийския залив.

 

Затова в момента се развива "масивен пристъп на самоанализ" сред анализатори, експерти, политици, които се питат: "Какво направихме? Как допуснахме отбранителните ни способности да намалеят толкова много? Какво означава това за международния ни авторитет?" Защото за да има една страна тежка дума в глобалната политика е необходимо: първо да изглежда, че има вътрешнополитическа хармония, а във Великобритания няма такава; второ - да има жизнена икономика, която бележи растеж - а британската не е такава; и трето - да има потенциал да използва твърда сила. Трябва да имаш военната мощ, за да накараш приятелите да ти се възхищават, а враговете да се страхуват от теб."

 

 

"Британската позиция за Близкия изток по същество е продиктувана от желанието да се върнем към спокойствието доколкото това е възможно. И то колкото може по-бързо. Заради икономиката - висока инфлация, нисък икономически ръст, високи данъци и лихви по заемите. Последното нещо, от което имаме нужда, е глобален икономически шок. Всичко това е в основата на призивите на британското правителство за прекратяване на огъня - и в Ливан, и въобще. Освен това вземат, разбира се, предвид и чувствата на все по-голямото мюсюлманско население на Великобритания."

 

 

"Това е огромен проблем за Обединеното кралство. Защото е един от въпросите, по които Великобритания и други европейски съюзници като Франция и Германия, са наясно, че се разминават с позицията на Съединените щати. Тръмп говори, че протокът може да бъде отворен и Америка и Иран може да започнат да прибират такси за преминаване на кораби. Това категорично противоречи на британската позиция.

 

Лондон е за запазване на свободата на корабоплаването, защото налагането на такси за Ормузкия проток противоречи на международното право. Но фактът, че Великобритания и другите европейски страни не смятат, че могат да наложат отваряне на Ормузкия проток - нещо, което биха направили без проблем през XIX век - показва колко малко влияние имат вече европейците в Близкия изток и където и да било другаде."