Митрополит Йоан: Обърналият се към Господа не бива да отстъпва назад

Христос Воскресе! Воистину Воскресе!

Наш гост днес е Варненският митрополит Йоан. Добре дошъл сте, Ваше Високопреосвещенство! Защо този ден е най-големия празник за християните? 

Всяка година имаме невероятна възможност, проява на Божията милост, да се влеем в преживяването на Пасхата Христова. Това е празник на победата и празник на свободата. Според мярата на своите сили да поемем на среща с възкръсналия Спасител, да отидем към свободата през тези двери, които Христос е отворил за нас, като вършил дела на милосърдие, правда, помагал на всички, които имали нужда, съдействал на мира, справедливостта и любовта в човешкия род. Затова думите на Свети апостол Павел:"Нашето спасение е в надеждата", ни говорят, че всичко обещано от Бога ще се сбъдне. И грехът ще стане за всички отвратителен, и болестите, и разлъките ще се превърнат в радостни срещи, и всяка сълза Господ ще отрие от очите на страдащите, и това се осъществява в Празника на празниците, защото това велико чудо преобрази света.  

 - Така е, но и днес има много плачещи, умиращи, а пеем, че Той е победил смъртта.

Нашият живот е пронизан от парадокси. От една страна всички живеещи, без изключение се стремят към живот и щастие, а от друга, в света има толкова много страдание, войни и неразбираеми разрушения. Всяка радост рано или късно ще я помрачи тъга и всеки живот непременно ще свърши със смърт. Трагедията на това противоречие усеща всеки човек, особено съвременния. Дори когато житейските му ситуации протичат нормално, човек не може в пълнота да се освободи от чувството на безпокойство, че неговото щастие може всеки момент да се загуби, че смъртта няма как да се избегне. Но старозаветното Божествено откровение е показало причината за тази трагедия - това е грехът. Бог създал човека за безсмъртие. Ако човекът не беше съгрешил, нямаше да последват страданията, болестите и смъртта. Имаме ясната причина, диагноза, но от това на човек не му става по-леко.  Възкресението на Христос от мъртвите е спасението от трагедията. И не само изправяне на нарушеното, но нещо много повече, което трудно можем в пълнота да си представим и изречем. Възкресението Христово е началото на обновлението на цялата вселена. Това се възприема чрез вяра, че ще настане ден, когато всички по всемогъщото слово на Твореца ще възкръснат. Това ще бъде едно величествено и потресаващо събитие. Да доказваме на невярващите хора, че всичко това така ще се случи е невъзможно, защото всичко това се възприема чрез вярата. Но тази наша вяра не е сляпа, тя е обоснована на вътрешни свидетелства. Вярващият човек усеща в себе си животворящата сила на Възкръсналия Спасител. Общението с Бога е напълно реално. Господ е близо до нас, както дрехата, която носим или въздуха, който дишаме. Вникването в смисъла на празника Възкресение Христово би ни помогнало да преживеем всички онези житейски потресаващи обстоятелства, на които сме свидетели.

 - Така е, но често очите ни са слепи и очите на сърцата ни не могат да видят Бога. Ето, дори учениците на Христос трудно Го познали. Още докато бил жив, Той ги предупредил и им говорел:  "Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне." Но те не повярвали на жените мироносици, докато Той не им се явил Възкръснал. Ходели с Него три години, видяли всички чудеса. Защо е така? 

Най-важното нещо, което човек трябва да осъзнае е тази необходимост от познаваема вяра, от преодоляване на съмнението. Самите Евангелия не се задоволяват със свидетелството:Той възкръсна и се яви. Те разказват как Христос не беше познат, беше погрешно възприет, как бе разпознат едва в определен миг и как след това всичко се промени. Това е голям пример за съвременните човеци. Не всичко може да се обясни с разума, но всичко което не ни достига, ще трябва да го възприемаме с очите на вярата. Много е важно вярата ни да е чиста, искрена, аргументирана, да не е суеверие. Затова и учениците Христови изживяха своите вътрешни терзания, например апостол Тома.  Имаха нужда да видят възкръсналия Христос, за да изповядат както апостол Тома:"Господ мой и Бог мой". Съмнението винаги стои пред човека, пред неговия избор как да постъпи. Понякога опитът на познаваема вяра е важен, но Христос казва:"Блажени са, които не са видели, а са повярвали." Юда Искариотски през всичкото време бил до Господа, но отпадна от Него, защото не намери сили за покаяние, бе обзет от греха в такава степен, че сатана влезе в него. В края на краищата важен е животът по Бога, колко Го обичаме и как изпълняваме заповедите Му. Ако обичаме Господа и се стараем да изпълним Божиите заповеди, това е отговор на нашата любов към Христовата любов. Когато четем Посланието на Свети апостол Павел до римските християни, там намираме един много интересен текст:"скръбта поражда търпение, търпението опитност, опитността надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца, чрез дадения нам Дух Светий". Каква е нашата надежда -  Христос Възкръсналия. Ако всеки, по мярата на силите си, се приближи до Него, ще усети Неговата любов, която влезе в нашия живот и го направи пълноценен и щастлив. Това искрено го пожелаваме на нашите братя и сестри! Всички библейски личности, които бяха до Христос и проявиха своята човешка немощ, своята мнителност или колебание във вярата са пример за нас. Защото те са станали свидетели на живота и възкресението Му, но всичко се случваше постепенно в живота на светата църква и сред тях, сред тези ученици. В духовния живот на човека нищо бе става бързо, изведнъж. Вървенето след Христос, усъвършенстването на човека не става импулсивно, непоследователно. Всичко това изисква усилен труд, добро старание, вътрешно горене по Бога, изпълнено с търпение. Защото Господ не спасява човека, без труда на човека. Така е било и в живота на Христовите ученици, които живяха и умряха за Него. Повечето от тях дадоха живота си за вярата си в Христа. Да носим мъдростта в себе си. Когато човек се е покаял, обърнал се е към Господа, да няма отстъпление назад, към греха и страстите. Ако е познал и обикнал Господа, преобразяването му е безспорно.

Много Ви благодаря, Ваше Високопреосвещенство, мога ли да Ви помоля Вие да ни водите в молитвата "Отче наш".

Да се помолим:„Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“ 

Желая ви щастлив Великден!

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.