"Малка армия на доброто": как една енория създава общност от надежда

В един малък квартален храм в Благоевград хората са заедно не само на празниците. Те имат нужда  един от друг и си помагат. Всеки ден, всяка седмица.

Черквата "Свети Николай Чудотворец" в квартал "Грамада" събира  на едно място  усмивките на децата, доброволчеството на възрастните и тези, които имат нужда  от храна - физическа и духовна.

Вдъхновители на тази здрава общност са отец Светослав Кючуков и неговата съпруга Мирела, които успяха да  привлекат всичкото добро, останало в хората.

Дарителство, което идва от сърце

Само за дни преди празника доброволците и дарителите постигат впечатляващи резултати:

220 козунака, събрани от деца с месеци
над 250 пакета с храна, доставени до възрастни и трудноподвижни хора
десетки доброволци, включени в кухнята за бедни

"Хората вече сами идват и носят всичко необходимо", споделя Мирела Кючукова.

И допълва:

"Това е доказателство, че хората имат нужда да даряват и да бъдат по-добри."

Повече от храна – място за общуване

Кухнята към храма отдавна е нещо повече от социална помощ.

"Хората идват по-рано, сядат, разговарят, пият кафе – те търсят общуване."

Точно това води до създаването на неделно училище за възрастни, където десетки хора намират не само знания, но и принадлежност.

Общност, която расте

Днес доброволците вече са десетки: около 50 души основно ядро и над 100 активни участници.

"Една малка армия", както я наричат самите те.

Общността се разширява и чрез нови инициативи – от благотворителни кампании до творчески работилници за деца.

Децата – част от промяната

Особено място заемат децата, които не просто участват, а създават.

"Те са творящи деца – учат се не само на вяра, но и на доброта."

Дори се включват в международни каузи – като изрисуването на десетки икони за болни деца в Гърция.

Вярата като действие

Посланието, което обединява всички участници, е ясно:

"Не само вярата – трябва да има и дела."

Според духовниците и доброволците именно в това се крие истинското чудо:

"Чудото се случва, когато всеки върши това, което трябва."

Малките стъпки към голямата промяна

В един несигурен свят тези общности дават различен пример:

"Духът е този, който определя приоритетите ни – не материята."

И може би именно тук започва промяната – в малките жестове, в споделеното време и в желанието да бъдем "малко по-добри, малко повече хора".

Още в репортажа на Кети Тренчева за "Нощен Хоризонт".