Нека не сравняваме непрекъснато България с другите страни, тя е нещо несравнимо

Нели Янакиева е от многото българки, принудени през 90-те години на миналия век да напуснат страната и да работят в чужбина, за да изхранват семействата си. Тя е завършила през 1992 г. института в Стара Загора, откъдето е, като медицинска сестра.

Принудена от немотията, вдовица с малко дете, заминава за Германия, за да изкарва прехраната си и да помага за лечението на майка си. Прехвърля се в Швейцария. Там живее 18 години, учи и израства в кариерата си до здравен мениджър.

В Швейцария се омъжва за съпруга си, който е от София. Двамата обаче избират да заживеят в морското село Лозенец, когато са се върнали в България миналата година.

"Да се върнем в България за нас беше голяма крачка. По-трудно е да се върнеш, отколкото да напуснеш България. Образът на България сред българите в чужбина, които не се прибират често, е много омаскарен!

Прекъснах една много успешна кариера. Оставихме тамошната сигурност, доходите и т. н. Бяхме скъсали всички връзки с България, тук нямаме живи близки и роднини, всичките са в САЩ и в Германия.

В Лозенец ме привлече съчетанието от море и планина, бях очарована от човечността на хората, от работата на местната власт в Лозенец, в Царево....

В Швейцария, преди да се върнем, вече не можех да дишам, получавах паник атаки, след като се наложи да прекараме шест месеца тук. Много ни помогна за завръщането ни Фейсбук групата "Ела си у дома!"

Жалко ми е само, че не мога да приложа богатия си опит в грижите за възрастни хора тук, защото системата е коренно различна.

Нашето родолюбие не е да си направим татуировки на Васил Левски например.

Били сме на мечтани от много хора места, но сме избрали да се върнем, защото в тази наша страна има нещо, което не е материално, то е нещо много повече!

Нека не сравняваме непрекъснато България с другите страни! България е нещо несравнимо, нещо, което носим в кръвта си!"