Средата, а не мотивацията е причина за ниската производителност на труда

Виргиния Накова е изпълнителен директор на компания, която специализира в сферата на това как да организираме работата си по-добре. Компанията ѝ кани всички да попълнят безплатно анкета, след което ще получат съвет къде могат да направят работните процеси по-ефективни. Основните измерители в индекса са осем.

"Всяка година, когато "Евростат" излиза с оценката за производителност на труда, България винаги е в дъното. Тогава работодатели и големи мениджъри започват да се появяват по телевизии и радиа, по медии да обясняват как едва ли не на българите им се плаща малко, защото те са и най-ниско производителни и това зависи от самия човек, от неговата мотивация, от уменията му, от това колко добре се справя на работа. Всъщност изобщо не е така. Немците не са по-мотивирани от българите и французите не са по-работливи от българите и испанците не правят по-малко грешки от българите. Основната и най-голяма разлика е, че българите масово работим в среда, която не ни помага, а напротив, ни пречи. Тоест ние работим в много ниско ефективна среда от гледна точка на мениджмънт, процеси, инструменти, които ние можем да използваме; канали, през които се предава информацията; начин на оценка и на обратна връзка; даване на насока и лидерски потенциал. Средната оценка на индекса до момента е около 53% за всички компании, които сме анализирали, което е изключително ниско. Това означава, че в половината време българските служители търсят информация, търсят какво да направят, на кой да я изпратят, кой ще ги провери, какво ще се случи, за разлика от това, което мислят по-голямата част от мениджърите, че просто хората се помоутват и пият кафе и пушат цигари, всъщност е точно обратното".

Ако организацията в дадена компания е по-добра, процесът ще бъде по-ефективен, без хората да се налага да губят време в ненужни процедури, категорична е тя:

"Това много добре го виждаме, когато съпоставяме големи международни компании и по-малки български компании. Средният индекс на компании до 50 човека е 37%, което е изключително ниско, особено в частта, която е консистентност на процесите - процесът на работа да бъде стандартизиран, така че ако имаш един служител, който го изпълнява, всеки ден той да минава през едни и същи стъпки. Това, което се случва в българските компании и това е най-ниският показател е, че в над 60% от времето работата се прави спорадично, различно, в зависимост от това каква е натовареността, дали не са се появили някакви други неща, които са по-важни".

Според мен един от много големите проблеми на българските мениджъри е, че те директно се осланят на потенциала на човека, тоест колко е комуникативен, колко е организиран, колко добре може да си управлява времето, а не мислят от гледна точка на това, че те трябва да изградят структура и организация, в която хора с различен потенциал, но които са експерти в своята работа, могат да дадат максимума от себе си.

Изкуственият интелект в момента е нож с 2 остриета, убедена е Накова.

"Ако в организацията е хаос и ние се опитваме да организираме този хаос с изкуствен интелект, той ще стане още по-голям хаос, защото на изкуствения интелект му трябва контекст.

Преди да въвеждаме Изкуствен интелект, моята препоръка към мениджърите е: първо, направете си този индекс, той е безплатен, той ще ви покаже много детайлно къде точно във вашата организация е най-големият проблем, най-голямата червена зона. След това насочете усилия да стандартизирате, да подредите, да изчистите всички ненужни действия, комуникации, ресурси и така нататък, за да може да създадете стабилна система, стабилна организация, стабилни процеси. Имате нужда и от човешки ресурс. Ако вашите хора са така или иначе претоварени, те няма да имат и времето, и енергията, и възможностите да участват и да допринесат за въвеждането на този изкуствен интелект".

ИИ e изключително добър за направа на дигитални инструменти, които да олекотят процесите в компанията, отчита обаче тя.

"Една организация, оставена на самотек, винаги има склонност да става по-сложна. Когато говорим за подредба и за организация, не говорим за бюрокрация", допълни Накова.

"Намирам абсолютна връзка между организационната ефективност и стреса в компаниите. Когато са по-организирани хората вътре, са по-малко стресирани от всички ежедневни проблеми, с които трябва да се борят".

Независимо от сектора, в който работят, малките компании са 30 до 70% по-неефективни, сравнено с по-големите компании, които имат повече административен капацитет и повече дигитална грамотност.