Изложба "Жорж Папазов и Стокхолм" в СБХ

Изложбата "Жорж Папазов и Стокхолм" в галерията на СБХ на улица "Шипка" проследява по-слабо позната, но ключова линия във връзките на художника с шведската сцена от двадесетте до петдесетте години на ХХ в. Куратор на този проект е Мария Василева – водеща фигура в съвременното българско изкуство с активен принос към развитието и международното представяне на българско изкуство. Нейни текстове и анализи са публикувани в редица български чуждестранни издания, каталози, специализирани платформи за изкуство

Стокхолмската линия дава нов поглед към Папазов. Тя е важен елемент в живота му, обясни Василева в "Хоризонт до обед":

"Това отиване към Стокхълм му дава нов тласък, за което пише в своята автобиография и споделя, че именно първата му изложба там през 1933 година му го е уверила в неговите собствени сили. Независимо от това, че и там, както и в България, е имало много дебати за неговото изкуство, той винаги изпреварва времето си, оттук нататък той решава да прави повече изложби в чужбина и следват изложби в Милано, в Загреб, в Белград, в Прага. Стокхолм е важно място, което го оттласква малко от комфорта на Париж и го кара да тръгне по света".

Папазов прави 3 самостоятелни изложби в Стокхолм. Две от тях са в период, в който той вече не е активен в Париж., обясни Василева.

Сред професионалните контакти на Папазов особено устойчиви се оказват тези с шведския колекционер и филантроп Ролф де Маре и с известния художник Нилс Дардел. Благодарение на тези взаимоотношения Папазов реализира няколко самостоятелни изложби в Стокхолм и участва в престижни групови представяния. Днес Музеят за модерно изкуство в Стокхолм съхранява 36 произведения на Папазов.

Повод за настоящата изложба е картината "Сюрреалистична композиция" от 20-те години на ХХ век, която през 2025 се се появила на аукцион в Упсала и била откупева от българин. Проследяването на нейния произход разкрива впечатляваща биография: произведението е принадлежало на Дардел – близък приятел на Папазов. По наследство картината преминава към дъщеря му Ингрид фон Дардел, а впоследствие – към нейния син Хенри Унгер, също художник.

Експозицията проследява мрежата от взаимоотношения между Папазов, Дардел и де Маре. Включването на работи от Хенри Унгер добавя допълнителна перспектива – темата за наследството и паметта.

"Това, което ме вълнува около този проект е, че освен на широката географска територия, освен широката историческа рамка, има още нещо - човешки момент. Има момента на приятелството на подкрепата на културната памет и предаването на тази културна памет по наследство. В изложбата има работи на неговия приятел Нилс Дардел, който в момента се смята за един от най-големите шведски художници. Успяхме да докараме 4 оригинала на Дардел. Има работи и на внука на Дардел - Хенри Унгер".

Папазов твори в период на цялостна смяна на статуквото. Хората от по-академичните среди, които държат всички позиции в академиите, в големите изложбени пространства, естествено допускат с радост модернистите, обясни още кураторката.