Архимандрит Стефан от Сливенска митрополия: Бог те обича!

В празничните дни на Възкресение Христово, когато радостта от празника отеква в сърцата ни, се обръщаме към смисъла на нашето духовно служение. За това как и доколко сме допуснали Бог до сърцата си и как не само на празник, но и в ежедневието си, с делата си успяваме да бъдем добри и боголюбиви.

И докато тези мисли препускат в живота на обикновения мирянин, то там в храмовете има едни хора, които носят Бог в сърцето си и са се обрекли на него завинаги.

Как се прелива животът от манастирската тишина в динамиката на градското ежедневие и каква е цената на избора да служиш на Бога от съвсем ранна възраст, къде остава семейство – майка, баща, в този не лек живот на монаха?

Архимандрит Стефан от Сливенска митрополия за всичко това и за Светлината на Възкресението пред БНР.

Пътят на монашеството в съвременния свят често изглежда загадъчен, но за архимандрит Стефан той започва с естествен вътрешен порив. Още на 14 години той прекрачва прага на духовната семинария, а на 16 взема решението да посвети живота си на Бога. Въпреки че избира пътя на самотата в манастира, той никога не прекъсва най-святата връзка – тази с родителите си.

"Постепенно, много естествено, моят живот се преля от семинарията в манастира. Това се случи в една много ранна възраст, преди да успея да се привържа към нещо от светския живот, така че то сега да ми липсва. Домашният уют за мен са хората и когато се видя с моите родители, когато се видя с моите прекрасни сестри, всяко едно място се превръща в дом. Още повече предвид факта, че аз много рано съм напуснал бащиния дом. Не съм успял да изградя такава привързаност, може би към конкретно място, но към хората – със сигурност."

Независимо дали служи тържествена празнична литургия, или обикновена неделна служба, сърцето на архимандрит Стефан винаги има запазено място за най-близките му хора.

"Във всяка една Божествена литургия – и на Великден, и в обикновен ден, и в неделен ден, когато ние всяка седмица празнуваме Христовото Възкресение – на всяка една богослужба има място, и не просто има място, а има задължение за молитва към Бога за родителите, за сродниците, за учителите във вярата, за наставниците. Тази молитва, освен в богослуженията, по принцип трябва да съпътства християнина винаги. Тъй като ние имаме Божия заповед, която казва: „Почитай баща си и майка си“ – единствената от десетте Божии заповеди, която съдържа обещание: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“. И ние трябва да изпълняваме тази Божия заповед, както и всички останали. А почитта към бащата и майката, особено за един монах, се състои най-вече и преди всичко в молитвата за родителите, молитвата за своето семейство по плът. Рядко се замисляме, че монахът, свещеникът, владиката, кметът и президентът – всички имат майка, всички имат баща. Тези родители понякога са болни, понякога имат проблеми и молитвата за тях е най-голямата помощ, която ние, монасите, можем да им окажем, още повече в ситуация, в която ни разделят стотици километри."

Днес, след години, прекарани в Троянската света обител, той служи в Сливен. Казва, че Бог подрежда нещата така, че в работата за Църквата няма място за носталгия, а само за действие и молитва. Особено днес, когато светът повече от всякога се нуждае от призива: "Мир на всички!".

"Мир на всички" е пожелание. "Мир на всички" е молитва. "Мир на всички" е призив. Не от човек – "Мир на всички" е призив от самия Бог, защото нашият Бог е Бог на мира. И Христовата църква страда като един голям и жив организъм. Страда от тези кръвопролития. Страда от това, че човек убива човека. Без значение дали говорим за братски народи, без значение дали говорим за християнски народи. Всеки човек е творение Божие. Всеки човек е образ и подобие на Бога. И всяка една насилствена смърт е печална, тъжна. Всяка една насилствена смърт е трагедия за Църквата. Ние, хората, понякога претръпваме към ужасните новини. Един, два, три дни ни прави впечатление колко хора са избити и колко хора са ранени. Няколко дни ни прави впечатление колко майки са погребали синовете си. На четвъртия ден започва да ни прави впечатление високата цена на тока, на горивата. Нормално – животът продължава. Но на фона на това, че животът продължава, Църквата не спира да се моли за това да има мир между човеците и да не се пролива нито една капка повече невинна кръв."

Ако днес пред вас стои един отчаян човек, уплашен от войните и несигурността, какво бихте му казали с три думи, за да го окуражите?

"Бог те обича. Точно три думи: Бог те обича. Това е нещо много важно, което трябва да си повтаряме постоянно. Бог обича всеки един. Има постоянна грижа за всеки един. Не бива някой да допуска да си мисли, че в някоя секунда или момент е изоставен от Бога. Ако нещо ни се струва, че не е наред в настоящия момент, просто трябва да дадем време на ситуацията да се доразвие. Трябва да дадем време на Бог да си свърши работата."

Възкресението отново е факт, а светлината му е покана към всеки от нас да бъде по-добър син или дъщеря, по-добър родител и по-милостив човек.

"Христос възкръсна и унищожи силата на злото. Христос възкръсна и ни даде възможност да бъдем отново чеда на светлината. Това обаче – да бъдем чеда на светлината – остава нашият избор. И пожелавам на всички заедно да правим постоянно избора да бъдем чеда на светлината, да бъдем чеда на доброто и да бъдем носители на Божия мир. За да изпълним Христовата заповед за любов към Бога и любов към ближния."

Интервю на Стоян Радев с Архимандрит Стефан от Сливенска митрополия за "Хоризонт".