От деня

Интервю

Защо българите не лекуват хипертонията си?

Красимир Маринов: Не пропускай терапия днес, за да има утре

Хипертония

Хипертония

СНИМКА: БТА

Размер на шрифта

В България сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност, а един от най-сериозните проблеми остава прекъсването или изобщо неспазването на предписаната терапия. Това подчерта кардиологът Красимир Маринов в "Нощен Хоризонт" по повод инициативата "Не пропускай терапия днес, за да има утре".

"Проблемът е в поведението, не в лечението"


По думите на д-р Маринов, България не изостава по отношение на медицински възможности или достъп до лекарства.

"Лекарите са достатъчно квалифицирани, разполагат с лекарства като в цяла Европа. На нас не ни липсва нищо, освен пациентите да изпълняват предписаната терапия."

Въпреки това, много пациенти търсят второ, трето или четвърто мнение, но не следват нито едно от тях.

"В България не признаваме правила и авторитети. Вярваме на ‘една жена каза’, а не на научно доказаното."

Хипертонията – "тихият" риск


Артериалната хипертония често протича без ясно изразени симптоми, което води до подценяване на проблема.

"Не е вярно, че няма симптоми – хората просто свикват с тях: главоболие, задух, световъртеж."

Липсата на лечение обаче има тежки последици:

- увреждане на кръвоносните съдове
- инфаркти и инсулти
- сърдечна недостатъчност
- увреждане на бъбреците

"В отделението имаме пациенти на 50–60 години, които са знаели за заболяването си, но не са се лекували и вече са с тежка сърдечна недостатъчност."

Все по-млади пациенти

Според специалиста тревожна тенденция е, че заболяването засяга все по-млади хора.

Основните причини:

- тютюнопушене още в училищна възраст
- нездравословно хранене
- липса на движение

"Сега ученик със запалена цигара не прави впечатление. Това преди беше немислимо."

Всичко започва от семейството


Д-р Маринов е категоричен, че здравната култура се изгражда най-вече у дома.

"Каквото си научил вкъщи, това ще правиш. Детето не слуша какво му говориш – то гледа какво правиш."

Според него усилията на лекари и училища често не са достатъчни без подкрепа от родителите.

Образование има, но интересът е слаб

Кардиологът споделя, че инициативи с лекции в училища се провеждат, но интересът е ограничен.

"Идват основно ученици, които искат да учат медицина. Другите просто не се интересуват."

Дългосрочен проблем без бързо решение


В други държави подобни политики дават резултат, но след години постоянство.

"Италианците са започнали преди 25 години и резултатите идват след 20. Лошото е, че ние дори не започваме."

Според д-р Маринов, решението не е само в здравната система, а в цялостна промяна на културата и начина на живот.

"Начинът на живот води до заболяването. Но това, което го прави толкова опасно, е, че не се лекува според правилата."

Още в интервюто на Станислава Пирчева с Красимир Маринов в "Нощен Хоризонт".