Серджу Мишкою: Вотът на унгарците целеше окончателно да приключи ерата "Орбан"

След години на почти непробиваема власт политическата карта на Унгария изглежда рязко преначертана. Партията ТИСА на Петер Мадяр печели убедително, включително в крепости на ФИДЕС и поставя под въпрос самия модел, изграден от Виктор Орбан.

Край на една ера или нейна трансформация? Какво стои зад този резултат – протестен вот, умора от управлението или стратегически завой към по-умерен консерватизъм? Как ще се промени курсът на Будапеща към ЕС и съседите и кой запълва вакуума в региона след отслабването на Орбановия нелиберален проект?

Интервю на Владимир Митев от румънската редакция на Радио България със Серджу Мишкою – политолог от Университета "Бабеш-Бояй" в Клуж-Напока, изследовател на европейските и регионалните политически процеси.

Г-н Мишкою, резултатите от парламентарните избори в Унгария са съкрушителни за Виктор Орбан. Опозиционната партия ТИСА, предвождана от Петер Мадяр, спечели убедително мнозинство и е в състояние да управлява самостоятелно. Какъв е първият Ви коментар за резултатите и кампанията?

Резултатът е неочакван както за ТИСА, така и за ФИДЕС. Неочакван е, защото въпреки предизборните проучвания, проекциите за разпределението на местата в парламента не бяха толкова благоприятни за Петер Мадяр и ТИСА, колкото се оказа реалността. Първото ми предположение е, че унгарците са искали да затворят страницата "Орбан" бързо и решително; искали са да избегнат ситуация без ясно мнозинство или стабилно правителство, която би позволила на Виктор Орбан да се върне в политиката.

Сега логичният резултат би бил Орбан да прекрати всякаква политическа дейност, поне на най-високо ниво, а опозицията да назначи нов лидер, който да е в състояние да се върне след четири години. Този решителен вот на унгарците имаше за цел окончателно да приключи ерата на Орбан в унгарската политика. Ето защо в едномандатните райони броят на местата, спечелени от ТИСА, е много по-висок от очакваното. Партията ТИСА надделя над ФИДЕС дори в най-верните ѝ избирателни райони на изток, в центъра и на югозапад.

Петер Мадяр е представян като символ на абсолютната промяна в Унгария, но по отношение на военната помощ за Украйна, присъединяването ѝ към ЕС и други въпроси, той сякаш не се различава особено от Орбан. В какъв смисъл очаквате правителството на ТИСА и администрацията на Мадяр да се различават от тези на Орбан и в какви аспекти те биха могли да бъдат продължение на това, което виждахме досега?

Петер Мадяр спечели изборите, защото е умерен консерватор. Той знаеше много добре, че решението не е в това да изтласква левицата – социалистите и либералите – на преден план, както се случи през 2018 г. и 2022 г. Много унгарци, които обикновено гласуват за либералите, социалдемократите или центристките партии, се присъединиха към ТИСА, знаейки, че тя е дясноцентристка, неоконсервативна партия, но с ясна проевропейска опция. Изборът на Петер Мадяр беше единственото възможно решение за освобождаване от Виктор Орбан и ФИДЕС.

Мадяр артикулира позиция, която беше конюнктурно подходяща за изборите, тъй като помощта за Украйна не беше най-атрактивната точка в кампанията. Той не преувеличи подкрепата си за Украйна и показа по-консервативни позиции в това отношение. Той обаче знае много добре, че за да се върне в европейското пространство като напълно интегрирана държава – например, за да си върне финансирането по "Еразъм" и да отключи много други възможности, предоставяни от ЕС – ще трябва да играе много по-умерено. Той трябва да съобрази позицията си с тази на Европейския съюз, включително по украинското досие.

По елементите, които са от решаващо значение за бъдещето на Европейския съюз, той ще разбере много добре, че единствената възможност за Унгария е да се присъедини към позициите на Брюксел.

Как се приема успехът на Петер Мадяр в Румъния? Румъния има много влиятелно либерално течение, но и много силен суверенистки блок, като някои от румънските суверенисти изглежда са про-Орбан.

Румъния има критична позиция спрямо Виктор Орбан. Това е мнението на мнозинството от проевропейските партии, които смятат, че Орбан е бил вреден за двустранните отношения. За румънските власти беше унизително на няколко пъти да виждат Виктор Орбан в Румъния – често на частни посещения, но и на официални такива, като например годишното лятно училище в Тушнад. Там той не пропусна нито един случай да обиди румънските власти, да се подиграе с политическата нестабилност в Румъния и да предложи себе си за личен пример за лидерство. Тези действия бяха възприети като унизителни, особено след като румънското министерство на външните работи винаги издаваше препоръки към г-н Орбан да не засяга определени въпроси, на които той след това се подсмихваше.

Това поведение на Виктор Орбан – действащ като де факто лидер на унгарската общност в Румъния – притесняваше румънските власти. Сега те са щастливи да видят промяна.

Въпреки това Орбан имаше и своите поддръжници в Румъния - почитатели на неговия политически стил – особено способността му да бъде преизбиран въз основа на националистическа програма и близките му отношения с движението MAGA и лично с Доналд Тръмп.

Разбира се, изчезването на Орбан сега ще ги подтикне да търсят нов модел.

Унгария е много влиятелна в Югоизточна Европа, в Западните Балкани и т.н. Не беше случайно, че в предишната Европейска комисия комисарят по съседство и разширяване беше унгарец. Как очакваното ново лидерство на Унгария ще повлияе на нашия регион? Какво ще се промени при управлението на Петер Мадяр?

По отношение на регионалната и общата външна политика мнозина анализатори смятат, че недостатъкът на Петер Мадяр и ТИСА е липсата им на опит във външните работи. Петер Мадяр обаче би могъл да култивира алтернативи на връзките, установени от Виктор Орбан. Например, вместо да се фокусира върху лидери като г-н Вучич в Сърбия – националистически и проруски лидер, с когото Орбан имаше преки връзки – алтернативните отношения биха означавали ангажиране с опозицията и други видни лидери в тези страни.

Смята се също, че Унгария ще загуби част от влиянието си, тъй като базираните на MAGA отношения и нелибералните мрежи в бъдеще ще продължат без Унгария. Но в същото време има очакване Унгария да се превърне в много по-кооперативен участник в различни регионални проекти. Тя може да стане инициатор на едно отворено, по-либерално и по-демократично развитие на европейската конструкция, защитата на човешките права и т.н. – тъй като Виктор Орбан блокираше всички тези процеси, обсебен от националистически и популистки позиции.

Съществуват теории, че преминаването на Орбан в опозиция ще създаде геополитически вакуум в региона. Намираме се само няколко дни преди българските парламентарни избори, на които някои партии традиционно са про-Орбан или про-унгарски настроени. Какви са Вашите очаквания в това отношение? Ще се появи ли друг Орбан – може би "олекотена" версия или дори оригинална версия, но в друга държава?

В рамките на шегата, ако искаме да избегнем този сценарий, България трябва да покани Джей Ди Ванс да води кампанията на г-н Костадинов или на други суверенистки лидери, защото това изглежда е идеалната рецепта за загуба, както видяхме в унгарския опит и в други контексти.

Сериозно погледнато, със сигурност има търсене на нов регионален лидер както в тръмпистките мрежи, така и в мрежите на влияние, ръководени от Кремъл. Роберт Фицо заема определена позиция и би могъл да бъде заместник, но той е малко по-умерен от г-н Орбан и по-предпазлив по отношение на "немислимото" – тоест директното сближаване с Москва. Всъщност може да се заложи на подобни партии в България, където обществеността е уморена от толкова много избори за толкова малко години и е фрустрирана от нерешителността на страната, което би могло да бъде още една причина за движение към установяване на силна правителствена база в стил MAGA в България.

Успехът на Мадяр на изборите беше видян от някои като разрушаване на режима на "нелибералната демокрация". Доколко това наистина е краят на режима в Унгария, какъвто го познавахме досега, и доколко е по-скоро прекалибриране на този режим, като се има предвид, че самият Петер Мадяр не се различава толкова от Орбан по някои въпроси и е бивш политик от ФИДЕС?

Нелиберализмът, така както беше теоретизиран и практикуван от Орбан, е много специфичен. Той е до известна степен модел, но преди всичко е изключение в един изключителен контекст – унгарския. В Румъния се дискутираше дали Джордже Симон не е един "провален Орбан" по отношение на стил, политическа интелигентност и интуиция. Това казва много за неповторимостта на модела, изграден и въплътен от вече бившия министър-председател на Унгария и е тясно свързан с личността на Орбан. Малко вероятно е Мадяр да попадне в същия калъп. Очакванията на мнозина са точно обратните. Мисля, че с Орбан си отива един определен начин на практикуване на нелиберализъм, не непременно завинаги, но специфичният начин, по който той въплъщаваше тази доктрина, е приключен.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.