Има ли в Израел пацифизъм?

Само преди дни сирените за въздушна тревога звучаха често в Израел. На този фон властите ограничиха събиранията с аргумент сигурност. Въпреки това, в Тел Авив, Хайфа и Йерусалим имаше протести с искане за прекратяване на войната. Сред тях са активисти от "Standing Together" – едно от малкото арабско-еврейски движения в страната, което от години работи срещу окупацията и за общ граждански фронт между евреи и араби в Израел.

Полицията се опитва да разпръсне демонстрацията, има и задържани, включително от организаторите. Сред тях е Алон-Ли Грийн – съосновател и национален директор на "Standing Together", един от разпознаваемите гласове на антивоенното движение в Израел. С него разговаряха Феня и Искра Декало.

"Вече 10 години се противопоставяме на състоянието на война, в което се намира Израел. Не мисля, че то е започнало през 1967 година, а още преди възстановяването на еврейската държава през 1948 г. В нашето движение официално членуват 7 000 души, които плащат членски внос, но има и още поне двойно повече съмишленици, които активно участват в нашата дейност, без официално да се числят към нас. Освен тях имаме и симпатизанти, които подкрепят отделни наши акции. Още от първите дни на войната изразяваме несъгласието си с нея, както сме го правили и преди при предходни войни или военни акции. Поради сирените и бомбардировките не можехме да излезем веднага на улиците и да протестираме против войната. Но накрая успяхме. Предстоят преговори и ние активно ще изразяваме мнението на хората, което трябва да бъде чуто.

Обвиняват ни, че с нашите демонстрации се опитваме да всяваме разкол в израелското общество. При нас участват рамо до рамо и евреи, и араби, за които съдбата на Израел е важна и ние всички обичаме родината си. Разкол се създава чрез законодателните и изпълнителните органи. Под прикритието на войната бяха приети бюджети и закони, които се наричат коалиционни и увеличават правата и материалното положение на групи, които са за безкрайно продължаване на войните, защото техните деца не служат в армията".

- Какво мислите за примирието?

- И сегашната - Втората Иранска война, а и Четвъртата Ливанска, както и неизвестно коя по ред в ивицата Газа завършват с примирие, което без проблем може да бъде нарушено от някоя от страните. Нужен е ясен, еднозначен мирен договор, който да осигури спокойствието и на Израел, а и на целия Близък изток. Това е нещо, което всички народи искат, но управляващите не са заинтересовани да се случи.

Искат да ни затворят устата, твърдейки, че пацифистите по време на война, са предатели. Но при нас непрекъснато има войни. Означава ли, че не бива да протестираме и да имаме пацифистка позиция? Демонстрацията в края на военните действия не беше първата ни през тези 40 дни. Преди две седмици се организирахме и проведохме други митинги. Не бяха многобройни, не защото нямаше желаещи , а защото спазвахме указанията на гражданската защита. Антивоенни протести имаше в Тел Авив и Хайфа. Бяха разгонвани грубо от полицията. Най - голяма гласност получи последната ни (засега) демонстрация, Гражданската отбрана разреши на нашия митинг да присъстват до 120 души. Обжалвахме във Върховния съд. Позволиха да участват 600 души. Полицията не се съгласи да изпълни предписанията на съда и имаше жестокост спрямо демонстрантите. Задържаха 17 души, между които и мен. Когато започнаха сирените, не ни позволиха да се скрием в бомбоубежището, което беше в близък подземен паркинг. Вместо това ни накараха да залегнем до полицейската кола, с длани, които прикриват главата. Уж действаха според указанието на гражданска защита, а застрашаваха живота ни.

- Как виждате собственото си бъдеще?

- Млад човек съм . Както мнозина от моето поколение, аз си задавам въпроса има ли бъдеще в Израел за нас. Не говоря само за войните, които носят смърт, разруха, а и за икономиката. Военният бюджет се раздува непрекъснато, а го плащаме чрез данъците си ние, работещите. Очертава се цяло поколение деца, неполучили пълноценно образование. В началото заради ковида, а после заради войните. Вечно се учи дистанционно. Какви специалисти ще излязат от тези "недоучки"? Имам брат близнак. Той има две деца и виждам колко му е трудно финансово. С приятелката ми все още нямаме деца и обмисляме какво ще е бъдещето им, ако се родят. Искаме Израел да им осигури най-важния ресурс - мир. 

- Знаем, че имате български корени. Какво знаете за тях? 

- Баба ми е от България. Пловдив. Самият аз съм бил седем пъти там. Живяла е в квартал "Бунарджика", но е обичала да ходи в Джумаята, където са се събирали и деца от другите етноси: арменци, турци, гърци. Българите са били толерантни с всички. От детството си тя има два много силни спомена. В края на двайсетте или началото на трийсетте години на миналия век край Чирпан е имало силно земетресение, което не просто се е усетило в Пловдив, а къщата на семейство на прадядо ми се срутва. Приютяват ги у дома си напълно непознати българи. Вторият път е известен на всички: събират евреите в двора на училището за отвеждане в Треблинка. Народът и църквата се противопоставят на този пъклен замисъл. Това са неща, които не се забравят. Може би оттам тръгва желанието ми да се боря за мирно и спокойно детство на всички деца в Близкия изток.

Много се гордея с българския си произход. Баба ми и майка ми говореха помежду си на български. В къщи ядяхме български ястия, познавахме българската култура (майка ми е художник приложник), тачихме българските традиции.