Бени Бен Мувхар: Преживял съм много войни, надявам се тази да е последната

След 30 годишна пауза тази седмица, израелски и ливански дипломати обсъдиха отношенията между двете държави. Докато траеха разговорите имаше не обявено примирие и в продължение на 9 часа двете страни не си разменяха бомбардировки. От израелска страна най-засегнати от въздушните удари са селищата около границата.

Какво разказва Бени Бен Мувхар, областен управител на Хермонска област (около планината Хермон), един от най-често обстрелваните райони:

"И аз съм "българин". Имам не само български корени, но и български паспорт. Майка ми е родена в София, почина преди няколко години. Много се гордея, с потеклото си, но знам сравнително малко за българския период на рода ми. Не успях да разпитам майка ми, но вуйчо, нейният брат, е жив и ще наваксам. Знам само няколко израза на български.

Председател съм на областния съвет, включващ 18 населени места, сред които - села, кибуци и два града - трагично известният като най-обстрелваният през последните три години Кирят Шмона и историческият и кабалистичен Цфат. Почти трийсет години съм областен управител. При нас това е изборна длъжност.

Преживял съм много войни. Трябвало е бързо да реагирам, когато са обстрелвали нашите селища. Не е възможно да се живее нормално, щом всяка половин година (за кой ли път) се подновява огънят през границата. Терористичната групировка Хизбула буквално ни диша във врата. Молим се, ако е невъзможно да бъде изцяло обезоръжена, поне да бъде отдалечена повечко от селищата ни. Всеки път се надяваме да е последната война, за да могат и нашите и ливанските деца спокойно да учат, играят и спят.

Но сме свидетели, че Хизбула иска да унищожи съседните на Ливан израелски селища. Иранските му господари са му доставили огромно количество,сеещи смърт и разруха, модерни оръжия. В много от нашите селищата недостигат скривалища и защитени зони.

Ако в центъра на страната, между предупреждение за атаката и падане на ракети или стрелба с дронове, има минута или достатъчно време да се стигне до скривалищата, при нас се стреля без предупреждение. Сега, когато има някаква буферна зона, имаме 15 секунди, за да потърсим къде да се скрием, а ако и нея я нямаше, биха разстрелвали хората в упор. В двата големи града на областта - Цфат и Кирят Шмона половината от населението се преместило временно в центъра на страната или в по-малко обстрелван район. Надявам се, след като нещата се успокоят, да се върнат.

В по-малките селища, хората са си останали в домовете. В малките паузи се опитват да се грижата за добитъка си или за земята си. Дори и когато огънят беше от две страни: от Ливан и от Иран, те не напуснаха. Ще дам един пример. Неотдавна в селото Квар Ювал бомба уби майка и дете, бащата бе тежко ранен и все още не може да се съвземе. Малко след това ръководителят на щаба за извънредни ситуации на същото селище бе настигнат от вражески огън и остана парализиран от врата надолу. Тези дни го изписаха от болницата. Сам настоя да го върнат в неговия дом, въпреки че трябва да живее в скривалището, където и другите хора продължават да живеят. И това не е от скоро. В същото селище, преди 20 години, терористи са проникнали и избили цяло семейство. Единственият оцелял е било заспалото бебе, което майката, в последния момент, успява да пъхне... в пералнята.

Ракетите и дроновете не подбират. Улучвали са и селища на черкези, бедуини, Миналата година ракета уби 12 друзки деца , трениращи на стадиона. Сред убитите и ранените има не само евреи, но и мюсюлмани, и християни."

Преди тази война се говореше, че съществуващият в Тел Хай колеж ще прерасне в университет с център Кират Шмона - отказахте ли се от тази идея?

"Тежко е да се работи, учи и живее по време на война. Но ние мислим в перспектива. Неотдавна Министерството на образованието взе решение за развитието на колежа Тел Хайда в университет Кирят Шмона. Най-сериозните ни постижения е катедрата за "Фуд Тех". Иновациите на научните работници и студентите ни донесоха академично признание не само в Израел. Надявам се след мира с Ливан, нашите специалисти и преподаватели да се завърнат и да продължат изследванията си, които са прекъснати заради непрекъснатия обстрел. Бъдещият университет не е единствено ни голямо постижение в областта на образованието, което винаги е било сред основните приоритети, които съм си поставял.

Когато през 1997 година започна първият ми мандат като ръководител в този район , при нас имаше училище - интернат за деца със специални нужди. Между тях нито едно не бе от Хермонска област. Заболя ме за тези "ничии" деца. Реших, че аз ще им бъда като баща. Създадохме втория по големина в Израел, учебно - рехабилитационен център, включващ предучилищно, училищно обучение и възпитание. От цяла Галилея (Северен Израел), са възпитаниците ни.

По време на войната пряко попадение на ракета разруши рехабилитационната част на комплекса, в който имаше два басейна за хидротерапия, фитнес и пилатес зали. Надяваме се до края на месеца да приключим с ремонта. Паралелно, съвместно с болницата "Шиба" , изграждаме център за грижа за пострадалите с посттравматични последици от войната. Ще имаме отдели не само за отделни личности, но и за цели семейства. Войниците и завърналите се резервисти, ще получават при нас три години помощ безплатно . Обикновено по-малко се обръща внимание на психическите последствия от войните, които понякога са по-трайни от раните и са еднакви и за участниците в сраженията, и за цивилното население, което е под ракетите.

Уверен съм, че топлината и загрижеността към съдбата на другите и най-вече на болните и хората със специални нужди съм наследил от майка си. За тази си дейност съм получавал и държавни награди.

Интересуват ме и хората от третата възраст. Не ни бе леко, но успяхме да осигурим ваучери за празниците за над 500 семейства на евреи, християни, друзи и др. Предвидили сме карти за няколкодневни почивки ,далеч от въздушните тревоги- в началото от тях се възползваха пенсионерите, а сега и младите семейства."

Какъв въпрос си задавате, докато тичате към скривалището?

"Скоро ще ви разкажа какво си представям, каква е моята мечта:  да дойде четвъртък вечер (при нас почивните дни са петък и събота,  да кача на колата жената и децата и да тръгнем на почивка към ливанските градове Цур или Бейрут. По пътя да виждам върволица от ливански коли ,които да пътуват към нашия район с богатата му археология, високи технологии и красива природа . Ливанците са прекрасни хора. Те също страдат от военните амбиции на Хизбула. Искаме мир. Искаме да продължим ЖП линията ,която строим за Кириат Шмона до Бейрут и то по-скоро.

Репортаж на Феня и Искра Декало за "Хоризонт".