Спомен за проф. Здравко Йорданов

В рубриката за големите фигури от българското музикално минало на предаването "Алегро виваче" отдаваме почит на един от най-изявените и обичани български изпълнители и педагози, направили много за развитието на виолончеловата школа у нас през втората половина на 20 век - проф. Здравко Йорданов. 95 години от негово рождение се навършиха на 5 април.

Той е роден през 1931 г. в София. Завършва Държавната музикална академия в класа по виолончело на Константин Попов през 1952 г. и след това заминава на специализация в Московската консерватория при Мстислав Ростропович. След завръщането си в България започва педагогическа работа в Националното музикално училище в София, където остава до 1961 г.

След това Здравко Йорданов постъпва като преподавател в Държавната музикална академия, където през 1974 г. защитава своята професура. Изключително талантлив и обаятелен артист и харизматичен преподавател, той печели обичта на публиката и уважението на своите студенти. Създава с тях ансамбъл от 12 виолончели - атрактивен и ярък състав, за който често пишат произведения българските композитори. Още в началото на педагогическата си дейност през 60-те години той създава особено ценно учебно пособие в три тома, озаглавено „Виолончелова техника“.

Освен като солист, Здравко Йорданов се изявява и като камерен музикант. Заедно с други големи фигури в българската музикална култура - Георги Бадев - цигулка и Антон Диков - пиано, създават трио, а през 1973-1974 г. е част от квартет „Аврамов“. Въпреки огромния си талант Здравко Йорданов няма възможност да концертира в чужбина. Причината за това е избора на неговия брат - изявения цигулар Любен Йорданов, който продължава своя професионален път зад Желязната завеса. Той става концертмайстор на Оркестъра на Монте Карло и след това на Оркестъра на Париж. Обявен е от българските власти за изменник и това затваря пътя на неговия брат - проф. Здравко Йорданов - към чуждите сцени. Така виолончелистът остава изцяло у нас, посвещава се основно на българската музика и става инициатор за написването на множество произведения, в това число и на концерти за виолончело и оркестър.

Академик Марин Големинов говори за изкуството на Здравко Йорданов и за изпълнението на концерта му за виолончело в запис от 1988 г., запазен в Златния фонд на БНР. За Здравко Йорданов като артист разказва и композиторът Димитър Христов, също в запис от Златния фонд на Радиото. Интервюто е от 2001 г.

Проф. Здравко Йорданов завършва земния си път през 2004 г. Възпитаниците му са пръснати буквално по целия свят. Сега на негово име се провежда академичен виолончелов конкурс в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в София - учебното заведение, с което е свързан почти целият му съзнателен живот.

Фрагмент от Концерта за виолончело и оркестър на Димитър Христов, за който разказва самият композитор в записа, можете да чуете в звуковия файл. Солист е Здравко Йорданов. Партнира му Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Васил Стефанов. Това изпълнение е от концерта, с който през 1983 г. е отпразнувана 50-годишнината автора.