Мориц Браке: Ако се прекъснат морските ни комуникации, обществото ни се срива

Програма Хоризонт

Събота 150

Ситуацията в Ормузкия проток показва колко обвързани са снабдяването и геополитиката, отбеляза експертът

Интервю с д-р Мориц Браке

събота 18 април 2026 12:26

събота, 18 април 2026, 12:26

Ормузки проток

СНИМКА: Алами/Ройтерс

Размер на шрифта

Блокадата на Ормузкия проток изправи света пред една от най-сериозните кризи в историята, защото през ключовия морски път преминават основните количества петрол, газ, торове, лекарства и още много други стоки, които от своя страна са жизненоважни за индустрията. От блокадата страда и глобалната търговия. Този "черен лебед" - събитие, което изглежда рядко и дори немислимо, всъщност е напълно логично, ако се върнем назад и оценим ситуацията. Още от 2023 година йеменските хути атакуват корабите, преминаващи през Червено море, много от които и през Ормузкия проток. Вчера европейски лидери се разбраха за изработването на международен план за сигурността на корабоплаването през Ормузкия проток след края на войната.

Какъв е правилният ход на Европа? Интервю с д-р Мориц Браке, експерт по морска сигурност в Центъра за изследвания на сигурността, стратегията и интеграцията (CASSIS) и офицер от резерва на германския военноморски флот.

Ситуацията показва кристално ясно колко зависими сме от морските комуникационни линии, от морския транспорт, от корабите, пристигащи в нашите пристанища със стоките, от които се нуждаем. И също така - колко малко сме способни да защитим жизненоважните си морски интереси.

Над 90% от световната търговия е по море. 80% от европейските енергийни доставки достигат до нас с кораби в нашите пристанища. Така че ако морските ни комуникации бъдат прекъснати, обществото ни се срива. Губим основата на нашите икономики, на обществата ни, за да функционираме, а също и способността си да се защитаваме.

Ние, като европейци, имаме жизненоважен интерес да поддържаме този поток от стоки активен, за да защитим ключовите си морски връзки. Ситуацията в Ормузкия проток показва колко обвързани са снабдяването и геополитиката.

Ситуацията може да се влоши допълнително, ако бъдат прекъснати и връзките през Червено море?

Да, това е сложна ситуация заради атаките на хутите срещу световното корабоплаване, които започнаха през есента на 2023 г. Трафикът така и не се върна към маршрута отпреди нападенията им. Разбира се, блокирането на протока Баб ал-Мандеб ще окаже влияние, но няма да усложни ситуацията, колкото преди години. Да не говорим, че след като Ормузкият проток остава затворен, ефектът от протока, който свързва Аденския залив на Арабско море и с Индийския океан, ще бъде намален, защото голяма част от трафика, който в мирно време би преминавал през него, е трафик, който е преминавал и през Ормузкия проток.

Това е допълнителна заплаха, но не трябва да ни тревожи толкова силно. Най-важното нещо, върху което трябва да се съсредоточим в момента, е Ормузкият проток, защото Иран контролира трафика и е готов да създаде система за натиск върху целия регион и за контрол над морските доставки.

Какво трябва да направи Европа, за да защити интересите си?

Трябва да сме напълно наясно, че ситуацията, с която се сблъскваме в Ормузкия проток, е от критично значение за европейската и за регионалната сигурност. Аз лично смятам, че докато съществува иранският режим, тя няма да бъде преодоляна чрез преговори, защото режимът може да използва вече натрупания опит от сегашната конфронтация, както и от 12-дневната война на Съединените щати и Израел. Досегашният опит показа, че дори при интензивни бомбардировки с най-модерните оръжия, каквито притежават американците и израелците, те не могат да спрат иранската блокада.

Трябва да осъзнаем, че за държавите от Персийския залив ситуацията е още по-лоша. Тяхното съществуване в момента е сериозно поставено под въпрос от контрола на Иран над Ормузкия проток. Те са още по-притеснени от случващото се, отколкото ние, европейците. Не е нужно да мислим за намеса във военен или друг план, но трябва да мислим как да помогнем на нашите партньори в региона да оцелеят и всъщност да надделеят в ситуацията.

Ясно е, че държавите от Персийския залив ще трябва в даден момент да действат. Няма да могат да толерират поведението на Иран, дори ако Съединените щати решат да се изтеглят напълно от региона, да постигнат някакво споразумение с Техеран. Ако то включва известна степен на контрол над Ормузкия проток, това е неустойчива ситуация за държавите от Персийския залив. Ще трябва да предприемат действие, а ние - да ги подкрепим, да им помогнем да защитят въздушното си пространство от дронове и балистични ракети, да защитят корабоплаването си, макар да сме наясно, че то ще остане под заплаха.

Кой би пуснал корабите си, ако е сигурен, че ще бъдат обект на атаки? Все пак говорим за търговско корабоплаване, а не за тежко въоръжени морски кораби.

Това е логиката, използвана по време на световните войни. Например, когато Съединените щати са превозвали жизненоважни стоки през Атлантика за своите съюзници в Европа, са знаели, че това е свързано с високи рискове за плаването на тези кораби и дори за самите екипажи. По някои от тези маршрути американският търговски флот е загубил две трети от корабите, които са се движели към Европа. Близо 9000 моряци са загинали през Втората световна война.

Резултатът обаче е, че Съединените щати са победители във войната и нямаше да постигнат успех без корабите към Европа. Така че, ако две трети са потънали и екипажите бяха загубени, останалата една трета, която е пристигнала, е в основата на победата. Такава е и сегашната ситуация в Персийския залив.

Държавите от Залива ще трябва съвсем скоро да започнат да мислят за преминаване на кораби през ключовите протоци под заплаха, дори под обстрел. И ние ще трябва да им помогнем. Трябва да им осигурим защита, доколкото можем - да парираме очакваните ирански атаки. Това е в интерес не само на партньорите ни от Залива, но и в наш интерес, в интерес на цялата глобална икономическа стабилност.

Събирането на такси за преминаване през Ормузкия проток не е ли нарушение на международното право? Струва ми се, че всички протоци, независимо в пределите на коя държава се намират, са свободни за корабоплаване.

Да, това е нарушение и противоречи на морското право, което не позволява налагането на такси за преминаване. В момента иранците просто изнудват. Тук изобщо не говорим за такса за преминаване през съоръжение, което е изградено и трябва да се поддържа и изплати - каквато е ситуацията със Суецкия канал. Иранците директно ни казват - ако не платите, ще стреляме по вас. Това е съвсем различно. Напомня на бароните-разбойници в Европа през Средновековието. Не можем да позволим тази ситуация да остане.

Когато тази ситуация приключи, всички се надяваме да е по-скоро, трябва ли да помислим за нов вид организация или правна осигуреност на морското корабоплаване - не просто протоците да са безплатни за преминаване, но и да бъде гарантирана сигурността на плавателните съдове?

Виждаме във войната в Иран, че международното право досега не е играло водеща роля. То не се прилага от само себе си, то се нуждае от известна степен на сила и международно сътрудничество, за да работи. Достатъчно държави трябва да се чувстват задължени, принудени да се придържат към правилата, за да сработи системата. Сега ясно виждаме свят, който е различен в сравнение с преди 10, 15, 20 години: ключовите играчи на международната арена вече не се чувстват обвързани с международното право.

Като европейски държави даваме приоритет на международното право и виждаме ползите от системата на Европейския съюз, която създава мир, стабилност и просперитет и, знаете ли, много възможности за населението ни да потърси своето щастие. Затова ценим международното право и този международен ред, но трябва да сме напълно наясно, че всичко това вече е в миналото. Старите правила все още ги има и може да бъдат спазвани в определени случаи, но вече не можем да разчитаме на тях.

В правната рамка винаги има известна динамика, а в момента динамиката се задава от силата, а не от правото. В Персийския залив не говорим за правен казус, а за сила и за геополитика. Трябва да можем играем тази игра достатъчно добре, макар и правилата й да се променят, да защитим интересите си, за да не станем жертва на силата на други нации, упражнявана срещу нашите интереси.

Цялото интервю на Марта Младенова с д-р Мориц Браке в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!