Гунтрам Волф: Ерата на петрола не е отминала, напротив

Програма Хоризонт

Събота 150

Интервю с Гунтрам Волф

събота 18 април 2026 13:39

събота, 18 април 2026, 13:39

Гунтрам Волф: Ерата на петрола не е отминала, напротив

СНИМКА: БГНЕС

Размер на шрифта

Новият световен ред няма да бъде определен от дипломатите в Ню Йорк или Женева, а от властелините на енергийните потоци и технологиите. Тезата е на американския историк и футуролог Нилс Гилман.

След време сътресенията на енергийния пазар, които предизвика Русия с нахлуването си в Украйна, може да ни се сторят като детска игра в сравнение с кризата, в която навлязохме заради войната на Тръмп и Нетаняху в Близкия изток. Блокадата на Ормузкия проток засегна най-тежко азиатско-тихоокеанския регион, където живеят 60 процента от населението на Земята, и които живеят във все по-гладни за енергия икономики. Япония, четвъртата икономика в света, внася 95 процента от потребявания петрол от Персийския залив. Южна Корея - около две трети. Блокадата удари и петро-монархиите в Персийския залив, които от над 80 години осигуряват черното злато за тези икономики и сами са се превърнали в заложници на петролния и газов износ.

По време на кризата от 70-те години, когато Суецкият канал остава блокиран цели осем години, а след това следва и петролният бойкот на държавите от ОПЕК, тогавашният американски президент Джими Картър, в търсене на алтернативи, възкликва: "Слънцето обаче никой не може да блокира!".

Може ли поредната енергийна криза да ускори прехода към възобновяеми енергоизточници? И колко мощен геополитически инструмент е енергийната политика?

Интервю с професора по икономика и анализатор във влиятелния институт Брюгел в Брюксел Гунтрам Волф

Ерата на петрола не е отминала, дори напротив - световната икономика поглъща в момента толкова огромни количества изкопаеми енергоносители, колкото никога досега. Рекордно високи са и вредните емисии. Но едновременно с това се развиват нови енергийни системи, които стъпват върху възобновяемите енергоизточници.

Китай е най-добрият пример за това развитие - там целенасочено инвестират във възобновяеми енергоносители, за да ограничат зависимостта си от вноса на нефт и природен газ. Китай все още внася големи количества петрол и продължава да добива въглища и затова - за разлика от Европа - за момента не е критично засегнат от войната в Близкия изток.

Ще тласне ли сегашната криза с доставките на нефт и газ от Персийския залив прехода в Европа към възобновяеми енергийни източници?

Не вярвам някой да се съмнява, че преходът към възобновяеми енергоизточници в Европа не е въпрос единствено на опазване на климата. Това е въпрос на геополитика, за да превъзмогнем зависимостта си от доставчиците на нефт и газ. Така че посоката е правилна, но изоставаме в темпото.

Има обаче и добри сигнали - например в Германия новорегистрираните електромобили тази година за първи път са повече от дизеловите и бензиновите автомобили. В цяла Европа расте търсенето на електромобили, така че не само политиците, но и хората преосмислят поведението си.

Основният въпрос обаче остава изграждането на захранващата и преносната мрежа. Това спъва енергийния преход. Дори всички европейци да си купят електромобили, няма да има как да ги зареждат. Изоставаме особено много в изграждането на електропреносната мрежа, защото произведеното от възобновяеми енергоизточници електричество трябва някак да стигне там, където има нужда от него.

Разглежда ли Европейският съюз енергийните доставки като част от политиката по сигурността, така че Европа да не бъде повече уязвима на политически натиск отвън?

Големият въпрос е отхвърлянето на геополитическата зависимост - от една страна от доставките от Персийския залив, а от друга - от доставките от Съединените щати, защото те се превръщат в несигурен партньор.

Зависимостта от газовите доставки от Русия също продължава да е на дневен ред, защото Европа все още купува втечнен газ от там. Освен това внасяме и нефт, макар и в минимални количества. Това е един от най-спорните въпроси в Европейската комисия, която се опитва максимално да ограничи руския внос и да го подложи на санкции.

Заради растящия енергиен глад в Европа вече открито се обсъжда връщането към ядрената енергетика. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарече решението на Германия да затвори атомните си централи "грешка", макар тя да беше част от правителството на Ангела Меркел, което взе това решение. За радост на френския президент Еманюел Макрон така мисли и сегашният канцлер Фридрих Мерц. Ще има ли ренесанс за ядрената енергетика, г-н Волф?

Отказът на Германия от ядрените реактори наистина беше голяма грешка. Случи се прибързано и необмислено, без да е осигурена алтернатива. Още по-неразумно беше изключването на ядрените блокове навръх енергийната криза, която предизвика руската агресия срещу Украйна. Можеше да бъдат оставени още някоя и друга година да работят, нали?

Друг е въпросът дали е икономически изгодно да строим нови атомни централи. Европейската комисия залага на малки модулни реактори, не на последно място, защото за тяхното изграждане не важат тежки регулации. Не говоря за стандартите за сигурност - те са неприкосновени. Помним катастрофата в Чернобил преди 40 години, помним и Фукушима.

Европейската комисия смята, че новите малки модулни реактори са по-евтини и могат да бъдат по-бързо построени и пуснати в експлоатация. Така че те наистина представляват добра алтернатива. Но моето усещане е, че бъдещето принадлежи на възобновяемите енергоизточници. И аз виждам две основни задачи: първо - изграждането на енергийната мрежа, която да свърже целия континент, да бъде европейска, автономна, т.е. в наши ръце, независима и затова стабилна. И второ - трябва да инвестираме в технологиите за съхранение, включително батерийни, термални, механични. Технологиите за съхранение на възобновяемите енергийни източници са от критично значение за балансиране на производството и потреблението. Добрата новина е, че цените на батериите трайно падат, а колкото повече инвестираме в тези технологии, толкова по-ниска ще става и цената за съхранение.

Споменахте Китай, който е складирал огромни количества петрол и затова не изпита големи затруднения заради блокадата на Ормузкия проток. От една страна Китай е най-големият вносител на твърди горива, но от друга е най-големият консуматор и производител на възобновяеми енергийни източници. Превръща ли тази политика Пекин в мощен геополитически играч, така че в бъдеще държави по света да търсят партньорство с Китай заради енергийната му политика?

Енергетиката е геополитически инструмент за упражняване на натиск. Русия демонстрира на какво е способна, когато затвори кранчето на газопроводите към Европа. Нали си спомнят всички, че Русия спря износа на газ, не Европа. Това ни нанесе сериозни икономически щети.

В отношенията с Китай също има зависимости, но далеч не толкова големи, защото Европа не внася от там енергоизточници, а предимно соларни панели и други технически съоръжения. Китай се превърна в незаменим производител на фотоволтаици и прилежащите инструменти. Няма по-евтини соларни панели от китайските и Китай на практика е световен монополист.

Коя зависимост на Европа е по-опасна - от евтина китайска електротехника или от вноса на руски газ и американски петрол?

Когато внасяш нефт и газ си значително по-уязвим. Когато внасяш фотоволтаици, просто ги плащаш, монтираш на покрива и те започват да произвеждат ток през следващите 30 години. Няма как производителят да ти извива ръцете или да ти спре тока.

Цялото интервю на Весела Владкова с Гунтрам Волф в предаването "Събота 150" чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Анастасия Крушева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!