Автор:
Виктория Тодорова
Новина
Отбелязваме 150 години от Априлското въстание
"За свободата на един народ" и Априлската епопея в Националната библиотека
Президентът Илияна Йотова откри изложбата, подредена в Централното фоайе на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий"
понеделник 20 април 2026 20:30
понеделник, 20 април 2026, 20:30
СНИМКА: БТА
Размер на шрифта
С тържествено откриване в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) беше представена изложбата "За свободата на един народ", посветена на 150-ата годишнина от Априлското въстание.
Експозицията, която е съвместна инициатива и включва документи на Националната библиотека и Държавна агенция "Архиви", е част от националните чествания под патронажа на президента Илияна Йотова.
"За свободата на един народ" е изложба на безсмъртието, каза президентът, подчертавайки, че всеки един документ, фотография или писмо в тази изложба е къс от нашата памет и реликва.
"Тази изложба е изложба на безсмъртието - на хората, които преобърнаха българското време. Може би точно тогава - в 19-и век, когато като че ли всяка надежда е останала" (в миналото).
СНИМКА: БТА
"Значимостта на това начинание е безспорна. Вече век и половина ни дели от мечтата, на която въстаниците посветиха смисъла на своето време. Те не бяха водени от мисълта за лично благополучие, а от сакралната идея за свободата. С увереност ги наричам "родители", защото тяхното дело поставя началото на пътя към възкресението на България, каза в приветствието си директорът на (НБКМ) доц. д-р Калина Иванова.
Тя отбеляза, че инициативата е резултат от родолюбие и гражданска отговорност и има за цел да отдаде дължимото на поколенията, положили основите на свободна България.
Доц. Иванова посочи, че експозицията съчетава богат документален материал – архиви, възрожденска периодика и османски документи, съхранявани във фондовете на институцията.
я припомни, че НБКМ е почти връстник на въстанието и си позволява днес да отправи апел към всички българи, че време е да обединим умения, отговорност и усилия в името на националния интерес.
СНИМКА: БТА
"Изложбата е нашият израз на дълг и признателност към героите на Априлската епопея – към хората, които вложиха живота си, за да я има България днес. Тя е част от по-мащабните чествания в цялата страна и от усилията на научната общност да осмисли това събитие", отбеляза председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.
Той акцентира върху значението на датата 20 април 1876 г. като една от най-паметните в българската история. Председателят на ДА "Архиви" отбеляза, че изложбата представя както познати, така и малко известни документи, част от които се показват за първи път.
Проследява събитията във всички революционни окръзи, ролята на българската емиграция и международния отзвук от въстанието. По думите му именно този отзвук превръща въстанието от военно поражение в политически успех, довел до Освобождението.
СНИМКА: БТА
Кураторите на експозицията "За свободата на един народ" представиха съдържанието ѝ, включващо над 130 документа, подредени в 24 табла – писма, телеграми, протоколи, фотографии и карти, както и материали от чуждестранни архиви.
Сред авторите на документите са ключови фигури от епохата като Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов и Стефан Стамболов.
Посетителите могат да видят и оригинални печати, спомени на участници, както и свидетелства за по-късните чествания на въстанието.
Доц. д-р Милен Михов, един от кураторите на експозицията, посочи, че посетителите ще видят над 130 документа, подредени в 24 табла – архивни материали, писма, телеграми, фотографии, карти и публикации.
Те отразяват духа на времето и свидетелстват за драматичните събития от пролетта на 1876 г. Сред документите са материали, създадени от личности като Васил Левски, Любен Каравелов и Стефан Стамболов, както и изображения на герои като Георги Бенковски и Панайот Волов.
СНИМКА: БТА
В рамките на събитието беше представено и фототипно издание на книгата "Жален спомен за лютите рани на България през 1876 г.".
Авторът на предговора гл. ас. д-р Андриана Спасова каза, че това издание не е просто исторически документ, а свидетелство за раждането на колективната памет – за начина, по който един народ започва да разказва за себе си.
Книгата съчетава история, поезия, мемоарна проза и публицистика, посочи тя.
По публикацията работи: Мария Йорданова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!