"Падам нагоре": Гласът на поколение Z между несигурността и надеждата

Димитра Канева наскоро сподели с читателите заглавието "Падам нагоре". Авторката, която е от така актуалното в момента "поколение Z", е всъщност дипломирана актриса, която се връща в България, след като учи в чужбина, за да развива талантите си у нас.

Тя избра премиерата на дебютната ѝ стихосбирка да е във вечерта на изборите.

Изборът на дата не е случаен – той сам по себе си е послание за личния и обществения избор, който всеки прави.

Между противоположностите

Още със заглавието си книгата привлича внимание. "Падам нагоре" звучи парадоксално, но именно в това се крие основната ѝ идея.

"Когато ти се случват две неща едновременно и осъзнаваш, че противоположностите съществуват рамо до рамо… не можем да кажем, че само се издигаме или само падаме - всъщност падаме нагоре."

Според Канева това е начинът, по който тя преживява живота - като постоянен баланс между крайности. Тя подчертава, че хората често мислят в крайни категории, но истината е някъде по средата:

"Хората много обичат да изпадат в крайности… а аз винаги съм търсила баланса."

Поезия, писана през десетилетие

Стихосбирката е резултат от дълъг творчески процес. Авторката споделя, че е събирала текстове в продължение на близо 10 години - от тийнейджърските си години до зрелия етап на своите 20.

"Разгледахме всички стихове, които съм писала… и отсяхме тези, които са достатъчно силни."

Работата с редактора е била ключова - не просто подбор, а и доизграждане на ритъм, метафори и език.

Поколение на ръба

Един от най-силните моменти в разговора е прочитането на стихотворението "Живот след прехода", което отразява усещането на поколение Z:

"Откакто сме се родили, все е криза на надеждите за оптимизъм."

"Живееш постоянно на ръба."

Канева ясно формулира чувството за несигурност, характерно за младите днес:

"С това, че природата се разпада, че системата се разпада…живеем в постоянна несигурност."

И все пак тя прави важна уговорка, че това усещане не е напълно ново:

"Хората винаги са живели така…просто предишните поколения са имали повече вяра в светлото бъдеще."

Завръщането в България

След обучение по актьорско майсторство в Уелс, Димитра избира да се върне в България - решение, което не е продиктувано от удобство, а от осъзнат избор.

"Имах идеята, че искам да се върна тук…България си е моето родно място."

Тя вярва, че именно младите хора могат да създадат промяна:

"Имаме нужда от хора с различен начин на мислене, които да създадат нещо ново."

Изкуството като отговор

В свят на разделение и напрежение, Канева вижда изкуството като обединяваща сила:

"Всички лоши системи искат да ни разединят."

"Изкуството има силата да обединява хората."

Тя цитира и известната идея на театралния теоретик Аугусто Боал:

"Театърът не е революция, но е репетиция за революция."

За нея именно това е смисълът на творчеството - да създава пространство за споделяне, разбиране и промяна.

"Падам нагоре" не е просто дебютна книга – тя е портрет на едно поколение, което живее между страх и надежда, между разпад и съзидание. С искреност и чувствителност, Димитра Канева дава глас на младите, които търсят баланс в свят на крайности – и показва, че дори падането може да бъде движение нагоре.

Изданието се осъществява с финансовата подкрепа на Национален фонд "Култура" по програмата "ДЕБЮТИ 25/ Литература".

Още в интервюто на Иван Русланов с Димитра Канева в "Понеделник вечер".