Българската църква и Априлското въстание: Забравеният духовен двигател

Ролята на духовенството в българската националноосвободителна борба често остава в сянка на военните действия и революционните комитети. Но според историците именно църквата е сред ключовите фактори за съзряването на българското общество и за избухването на Априлското въстание.

Специалистът по "Българско Възраждане" в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и историк доц. Радослав Спасов открои един по-малко познат аспект – духовната основа на бунта.

"Черковният въпрос" като начало

Още в началото на разговора се припомня оценката на Захари Стоянов:

"Черковният въпрос е първият фактор, който е побутнал българския народ да направи първата крачка към гражданско и политическо самосъзнание."

Създаването на Българска екзархия през 1870 г. не е просто религиозен акт. Тя се превръща в институция, която "се грижи не само за религиозните дела, но и за образованието, културата и националната идентичност".

Духовниците - гръбнакът на комитетите

По време на изграждането на революционната мрежа от Васил Левски духовниците са сред най-активните участници.

"В почти всеки комитет… има духовник", подчертава доц. Спасов.

Тяхната роля е многопластова: духовни водачи на общността, едни от най-образованите хора, морален пример за населението:

"Те са не само религиозни стожери, но и хора, които ратуват за националното освобождение."

Свещеници с кръст и оръжие

В подготовката и избухването на въстанието редица духовници се включват пряко в борбата. Сред тях са: Поп Грую Тренчев – съратник на Георги Бенковски, отец Кирил, поп Харитон, Матей Преображенски.

"Много монаси и свещеници участват… с кръст и пищов, буквално".

Османските власти неслучайно гледат на духовниците с подозрение:

"Свещениците и учителите са възприемани като главните вдъхновители на въстанието."

Манастирите – убежище и щаб

Манастирите се превръщат в ключови центрове на революционната дейност. Особено значение има Калугеровски манастир:

"Той е бил своеобразен команден център… място, където Бенковски намира и укритие, и спокойствие."

Сред важните духовни огнища се откроява и Батошевски манастир, чиито монаси участват в бойните действия.

След погрома – църквата като спасител

След жестокото потушаване на въстанието ролята на църквата става още по-важна.

"Духовниците остават при своите пасоми", подчертава историкът.

Много от тях са арестувани, дори без пряко участие, но въпреки това продължават своята мисия. Особено значима е дейността на Епископ Герасим:

"Той извършва огромна хуманитарна дейност – грижи се за пострадалите и за децата сираци."

Заедно с други духовници като Серафим Сливенски те организират помощ, контакти с чужди консули и информиране на Европа за случилото се.

Гласът към света

Именно чрез църквата достига информацията за жестокостите след въстанието до Великите сили. Мисии като тази на Драган Цанков и Марко Балабанов се опират на сведения, събирани от духовниците.

"С риск за живота си те изпълняват не само религиозния си дълг, но и ролята на морален стожер."

Историята на Априлското въстание не може да бъде разбрана напълно без ролята на българската църква. Духовниците не са просто свидетели – те са организатори, вдъхновители, бойци и след това – спасители.

Тяхното участие показва, че борбата за свобода не е само въоръжена, а и духовна – изградена върху вяра, морал и чувство за общност.

Още в интервюто на Добринка Добрева с Радослав Спасов за "Хоризонт".