САЩ се смаляват все по-бързо като фактор за европейската сигурност

 

Не мисля, че ще ги променят особено. Не вярвам, че Кремъл ще намали усилията си да постигне целите си в Украйна. В лицето на Орбан Русия не разполагаше с кой знае каква "мека" сила в Европа. Сега й остава Словакия, а тя не означава кой знае какво в европейски контекст, дори ако я приемем за нещо като временен участник в руските проекти. Така че не мисля, че развоят на унгарската политика ще промени калкулациите в Москва.

 

 

Не мисля. За Путин Украйна си остава най-важната задача. Той воюва вече над четири години. Направи така, че да ориентира цялата икономика и цялата външна политика на Русия, за да води тази война. Иран, също като Унгария, е от значение в голямата картина, но не е в центъра на руските усилия.

 

 

Това е така. Но дали ще принуди Русия да се съгласи по-скоро на споразумение с Киев или ще я радикализира още повече? Какво правеха руснаците до края на февруари, когато войната срещу Иран започна? Тогава руската икономика бе в лошо състояние и изгледите не бяха добри. Но да сте видели Путин през януари или февруари да променя курса си? Напротив, тогава той засили още повече бомбардировките над украинските градове.

 

 

Не виждам как реално Русия ще се съгласи, само заради няколко петролни сделки, на компромис, който би задоволил Европа. Разбира се, Европа не преговаря с Русия и не е ясно каква е общата европейска позиция. Европейските лидери не си дават много зор да се разберат по външнополитическия си курс - дали да вървят към разрив или към прекратяване на конфликта. Но бих предположил, че Русия ще трябва да направи доста големи компромиси, за да се разбере с прибалтийските републики, Полша и Германия.

 

Променливата, която ще трябва да вземем предвид тук, е ако Вашингтон и Техеран не постигнат сделка. Европа е силно зависима от вноса на петрол и газ. И ако глобалната петролна криза се превърне в мащабна икономическа депресия, тогава съм сигурен, че много европейски страни ще пожелаят да рекалибрират външната си политика. Бих казал обаче, че към днешна дата - през април 2026-та - сме все още далеч от този момент.

 

 

Ако Туск има предвид конвенционално военно нападение на Русия над страна-членка на НАТО с намерението да окупира и задържи нейна територия, то не виждам признаци, че се готви такова нещо. Важно е да се отбележи, че в продължение на цяла една година руската армия не постигна реален напредък в Украйна. Вярно, завзе някои територии. Вложи огромни финансови и човешки ресурси, за да завладее градчето Покровск. На фона на този факт мисълта Русия да нападне някоя от балтийските републики или Полша ми звучи твърде неправдоподобно. Може би с тези предупреждения Туск просто иска да насърчи европейците да инвестират повече в отбраната си.

 

 

Това, което Тръмп направи по време на Иранската война, е да намекне, че член 5-ти от Северноатлантическия пакт важи само ако европейските страни допускат американски бази на своя територия и полети през въздушното си пространство. Условия, които Испания отхвърли. На няколко пъти Тръмп заплаши да се оттегли от НАТО заради недоволството си от европейците. В интерес на истината, съмненията в благонадеждността на Америка възникнаха още с преизбирането му през 2024-та.

 

Допълнителен проблем е, че Съединените щати похабиха в Иран огромни количества боеприпаси. Към момента вече не са в най-добрата позиция да защитят Тайван. Това, разбира се, означава, че ресурсите, които Вашингтон може да отдели в подкрепа на Украйна и Европа, са много по-ограничени. Виждаме вече как оръжейните доставки за Европа намаляват. В този смисъл Съединените щати се смаляват все повече и повече като фактор за европейските сигурност и отбрана. Това е може би най-неутралния начин, по който мога да се изразя.

 

 

Не съм сигурен. На първо място Русия трябва да има по-голяма политическа цел - по-голяма от тази просто да изпробва сплотеността на НАТО като съюз. За да нахлуеш в европейска страна, трябва да целиш нещо конкретно. Разбира се, същия въпрос си задавахме и преди руското нападение над Украйна през 2022-ра. Сега обаче ми се струва, че сме в различна ситуация. Какво ще спечели Москва, ако завладее половин Естония? За какво ѝ е?

 

Трябва да се има предвид също така, че политическата ситуация в САЩ е твърде сложна в момента. По отношение на НАТО Тръмп не се ползва с подкрепата на своята партия, камо ли на демократите. Ако президентът реши да обезсили Алианса, това ще му създаде огромен вътрешнополитически проблем. Не съм сигурен, че ще поеме по този път, още повече в разгара на кризата с Иран, която сам си навлече.

 

При това положение, ако сте на мястото на Владимир Путин няма как да сте сигурен какво ще предприеме Тръмп. Той е твърде непредвидим, много агресивен и склонен да използва военна сила, както се видя и във Венецуела, и в Иран. На европейците им е трудно да разгадаят Тръмп. Какво говоря - дори и на нас, американците, ни е трудно да го разгадаем! А какво остава за руснаците?

 

 

Това, предполагам, е така. Макар че ако слушате Марк Рюте и дори критиките на Фридрих Мерц, в Европа няма консенсус по отношение на американската роля ... Със сигурност не бихте искали да оставите преговорите по украинския въпрос на Стив Уиткоф и Джаред Кушнър, и въобще на американска дипломация, която е некомпетентна и се препъва на всяка стъпка.

 

Не съм аз този, чието мнение трябва да е меродавното в случая. Нека европейците си преценяват сами. Но ми се струва, че Европа не бива да прибързва. Поне не докато руски войници са така дълбоко на украинска територия, докато военните престъпления продължават и докато Русия проявява такива големи амбиции и по отношение на Украйна, и по отношение на останала Европа. Да се примириш с всичко това, да го формализираш и да го наречеш "мир" означава просто да се върнеш към начина на мислене от 2014-та. С т.нар. Минска дипломация Европа на практика се примири с окупацията на Крим и с руското военно присъствие в Донбас. И какво получи в замяна? Нашествието от 2022-ра.

 

Намирам, че в Европа е налице съгласие за това какво е заложено на карта. Достатъчно е само да видите разходите за въоръжаване на големите европейски държави, особено на Германия. Германия се подготвя за много продължителен период на конфронтация с Русия ... Тъжно е да се наблюдава от Вашингтон. Европа трябва да се справя сама с украинския проблем, докато Съединените щати правят все по-малко и в известен смисъл дори създават допълнителни проблеми за Европа. Това обаче не означава, че Европа трябва да вдигне ръце от Украйна.

 

 

Много е трудно да се отговори на този въпрос, защото отговорът ще е парадоксален. Доналд Тръмп не е благонадежден. Той не е приятел на Европа. Чухме вече два пъти висши представители на неговата администрация - Джей Ди Ванс и Марко Рубио, да изнасят партизански речи в подкрепа на онези крайнодесни европейски партии, които критикуват НАТО и Европейския съюз. Това е, което може да се очаква до края на втората администрация на Тръмп през 2028-ма. А ако Джей Ди Ванс бъде избран през 2028-ма, това ще е картината за още много дълго време.

 

За Европа ще е доста трудно да отговори на това предизвикателство, защото тя остава зависима от Съединените щати. Никоя от европейските армии не е в състояние да се справи сама с руската. Повечето европейски държави не са ядрени сили, за разлика от Русия. Европа не е способна да си подсигури сама и военния транспорт, и сателитното наблюдение, и други ключови способности.

 

Така че Европа е в парадоксалната ситуация да бъде зависима от съюзник и партньор, който е неблагонадежден. Но след десет години тя може вече да има средствата и силите да се справя сама с тези проблеми, стига да има волята да плати цената за това и да постигне такова равнище на политическа интеграция, което да й позволи да разполага с истинска европейска армия, способна да възпира Русия.

 

Засега обаче Европа още не е готова за пълна независимост. На това се дължи объркването на европейските политици, което наблюдаваме в днешно време - от една страна Марк Рюте, който публично одобрява нападението над Иран, хвали Тръмп и го нарича "татенце", а, от друга, Джорджа Мелони, която доскоро бе политически съюзник на Тръмп, а сега гледа да се разграничи от него.

 

Най-оптимистичното в цялата тази ситуация е, че Русия не е готова за истинско голямо нашествие в Европа. И не съм сигурен, че има желанието и намерението за такова нашествие. Европа има късмет, че е изправена пред истински парадокс, но има време да се справи с него.