Автор:
Кръстина Иванова
неделя 26 април 2026 06:00
неделя, 26 април 2026, 06:00
курс по тъпан в София
СНИМКА: БНР
Размер на шрифта
„Тъпанът не е просто инструмент - той е сърцето на българския ритъм. Там, където зазвучи, хората се събират.“ С тази мъдрост започва историята на ускорения курс по тъпан за абсолютно начинаещи, който през март 2026 г. събра десетки любители на българския фолклор в София.
Още в първите часове става ясно, че това не е просто обучение, а преживяване, което увлича всеки прекрачил прага на залата. Първоначалната несигурност отстъпва място на увереност и усещане за ритъм, а съвсем естествено идва и следващата стъпка - съчетаването на музиката с движение и хореография.
В основата на курса стои Цветина Грамова - ръководител на школа „Средногорци“ в Пирдоп, за която музиката е вътрешна необходимост.
„Още от съвсем малка всичко в мен беше ритъм. И се оказва, че не само аз нося това в себе си“, разказва тя. По думите ѝ срещите с точните хора са я насочили към това да развие таланта си и да го превърне в мисия.
След обучение по поп и джаз барабани и създаване на тъпанджийска група в Пирдоп, интересът към дейността започва да расте.
„Вечерта след първия ден на курса създадохме първата тъпанджийска хоротека - участниците застанаха рамо до рамо и преживяха ритъма заедно. Беше невероятно да видя как мъже и жени, напълно начинаещи, се впускат в хоро с усет и енергия“, споделя Грамова.
Методът на обучение е различен от масовия подход.
„Не искаме да бъде просто „гледай и повтаряй“. Искаме да дадем трайни знания. Затова курсистите започват от основите - опознаване на инструмента, правилна постановка и дори работа с ноти. „Всеки музикант трябва да познава инструмента, който държи в ръцете си“.
Курсът разбива и стереотипите за тъпанa като изцяло „мъжки“ инструмент.
„Не мисля, че полът е фактор. Всичко зависи от човека и дали носи ритъма в себе си. В нашата хоротека повече от 50% бяха жени.“
Самата тя също е преминала през подобни предразсъдъци:
„Питали са ме как така жена свири на тъпан. Ами така - просто ми идва отвътре. Никой не ме е спирал.“
По време на обучението участниците се запознават с различни ритми и хора от българския фолклор. Според преподавателя няма еднозначен отговор кое е най-лесното или най-трудното хоро.
„Зависи от човека. Най-важна е практиката“, обяснява тя и допълва: „Ако човек каже - бил съм два дни на курс и вече мога, не е така. Човек се учи, докато е жив.“
Интерес предизвикват и различните видове тъпани.
„Първо инструментът трябва да пасне на човека - на ръста, на стила, на усещането.
Според нея изборът на тъпан е личен процес, също толкова важен, колкото и самото обучение.
Освен чисто музикалната страна, курсът носи и по-голяма кауза - съхраняването на българското тъпанджийство и фолклора.
„Ние с колегите сме поели мисия - да пребъде българското. Някои инструменти са на изчезване, защото няма търсене. А търсенето определя пазара.“
Надеждата остава в младите.
„Има деца, които свирят, но им трябва подкрепа. Трябва да има повече фокус върху фолклора в училище“, смята Грамова.
Ускореният курс в София показва, че интересът към традициите не е загубен - напротив, той намира нови пътища. А най-силното доказателство за това идва в края на обучението, когато курсистите застават рамо до рамо и представят наученото. С първото си общо изпълнение те доказват, че ритъмът вече живее в тях - уверен, звучен и наистина български.
Репортаж на Кръстина Иванова чуйте в звуковия файл.
курс по тъпан в София
СНИМКА: БНР
курс по тъпан в София
СНИМКА: БНР
По публикацията работи: Евелина Стоянова
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!