“Спящата красавица“ – пролетен разкош, светлина и безгрижие

Ако можем да си представим музикално-сценично произведение, в което бликва пролетния разкош, светлина и безгрижие, това като че ли на първо място е знаменитият балет на Пьотр Илич Чайковски “Спящата красавица“.

Премиерата на “Спящата красавица“ /на 15 януари 1890 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург/ е един от големите творчески триумфи не само за композитора, но и за не по-малко знаменития французин Мариус Петипа, свързал своя житейски и артистичен път с руския имперски двор. Навярно заради това този балет е определян не само като емблема на високия академичен танц, но и на имперската импозантност и аристократичен вкус.

В “Спящата красавица“ Чайковски възможно най-красноречиво показва, че композирането за балет дава неподозирани възможности на композитора. Същността на балетната музика не е нито в темпоритмичното удобство, нито в забавната мелодическа илюстративност, а в особената символност и психологическа проникновеност, във вътрешния стремителен симфонизъм, който придава цялостност и дълбочина на произведението. По тази причина днес възприемаме “Спящата красавица“ като произведение, превърнало се в повратна точка, особено значим миг от историята на балета, където въображението и естетическата дързост на композитор, хореограф, либретист и изпълнители се сливат в една мощна воля, която успява да трансформира стереотипите по отношение на жанра и да го извиси от дивертисментно-декоративно зрелище, забавление за преситени отегчени богаташи, в ярко експресивно произведение, притежаващо промислена структурирана художествена система. Чайковски извисява музикалната мисъл в балета и тя престава вече да функционира просто като съпровод, а става носител на основния смисъл и на самото драматургично развитие.  

Един от най-значимите хореографи – Джордж Баланчин, си позволява да определи “Спящата красавица“ като “балет на всички балети“, мяра за добър вкус и своеобразен речник на класическия танц. Затова предизвиква такъв интерес всяко ново осъществяване на творбата на наша сцена и особено когато това е съпроводено с любопитен гастрол от голяма фигура в класическия танц, каквато е прима балерината на Нидерландския национален балет в Амстердам Мая Макатели.

В звуковия файл чуйте рецензията на изкуствоведа доц. Петър Пламенов за спектаклите на “Спящата красавица“ на Националния ни балет и гастрола на Мая Макатели в ролята на принцеса Аврора.