Живот страшен и все пак много хубав

Залата на Софийската национална опера и балет се превърна в кино салон, който се изпълни с публика за прожекцията на документалния филм “Живот страшен и все пак много хубав“. Лентата е посветена на голямата любов на великия български бас Борис Христов и първата българска детска учителка с висше образование по предучилищно възпитание Пенка Касабова.

 

Няма българин, който да не знае кой е Борис Христов, но вероятно мнозина не са чували за Пенка Касабова. Вероятно всички зрители в салона бяха ценители на оперното изкуство, дошли заради пиетета си към великия български бас, но вярвам, че след тази прожекция мнозина ще продължат да носят в сърцето си и двамата. Да, тяхната лична история е достойна за сюжет на книга, театрална пиеса или филм, а филмът на сценаристката и режисьор Ралица Димитрова и оператора и продуцент Пламен Герасимов “Живот страшен и все пак много хубав“ е така добре направен, че на няколко пъти случващото се на екрана, както се казва, ме хвана за гърлото и извика сълзи в очите ми. Може би и защото все по-често правим паралели между нашето, днешното време и онези времена преди около век, когато светът ври и кипи и политическите и военните събития увличат във фатален водовъртеж съдбите на милиони хора. Дали не би могло това да се случи и на нас днес? Всеотдайната любов да бъде разкъсана от невъзможността да преминеш границите между враждуващи държави и системи, личността да бъде опетнена заради страха от различния, от потенциалния враг или шпионин на враговете?

Пенка Касабова е дъщеря на учителя и книгоиздател Мильо Касабов. Брат й – пъетът Гео Милев, по време на Априлските събития след атентата в църквата “Св. Неделя“, е извикан за разпит от полицията и ... никога не се завръща. Така, за едни и Пенка Касабова е “комунистка“. От друга страна, в онези години това не й отнема възможността да замине да учи детска педагогика в САЩ, но по-късно американското образование ще се окаже голямо петно в биографията й. Пенка Касабова е директор на Американската детска градина в София и Института за детски учителки към нея до закриването на тези институции през 1942 г. След 9 септември, когато жените започват да работят наравно с мъжете и е необходимо да бъдат създадени множество детски градини, тя е незаменим фактор в изграждането им. Но през 1948 г. е уволнена от Министерството на просветата “поради непригодност“, забележете, макар че е единствената жена в България с висше образование по предучилищна педагогика. Пенка Касабова пише в своите спомени: “Наистина аз бях непригодна тъй шаблонно и безкритично да въведа съветския метод в българските детски градини... не можех да отида против съвестта си и против педагогическото си верую“. Шест години е без работа и е изселена. И още: след 9 септември не ѝ разрешават да замине за Италия при Борис Христов, но Стефан Богданов от Държавна сигурност ѝ обяснява, че може и да ѝ разрешат, ако и тя започне да им сътрудничи и да донася чрез посолството в Рим за хората, с които ще се среща. Пенка Касабова отказва и ... никога повече не може да пътува в чужбина. Така, както по царско време я гледат с подозрение като “комунистка“, която обучава комунистки в Института за детски учителки към Американската детска градина в София, по време на комунизма я обвиняват, че е “американска шпионка“. В рамките на един живот, за един и същи човек, който просто следва моралните си ценности, обвиненията се променят до диаметрално противоположни. Параноята на властимащите е тази, която се повтаря, винаги. Разтърсващо, нали?!

 

Това е една от нишките, вплетени в трогателната любовна история, заедно с много писма и музикални фрагменти. Те са много живо пресъздадени от артистите – Милена Ерменкова и Вера Среброва в ролята на Пенка Касабова на различни възрасти и Иваил Симеонов като младия Борис Христов. Макар и документална лента, “Живот страшен и все пак много хубав“ има силното въздействие на игрален филм. След премиерата си на тазгодишния “София филм фест“ през месец март и поредица прожекции в Стара Загора, Русе и Габрово, на 18 май, рождения ден на Борис Христов, предстои да бъде показан и в неговата Къща музей в столицата. Не пропускайте! Препоръчвам ви също и рецензията на колегата Виолета Цветкова в “Портал Култура“.