В кината: "Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“

От днес по кината и образователните институции в страната тръгва новият документален филм "Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание", посветен на 150-ата годишнина от Априлското въстание. Филмът е създаден по идея на проф. Петър Стоянович. Режисьор на лентата е Боя Харизанова, а сценарист – телевизионният водещ Димитър Стоянович. Първата прожекция ще се състои в Н.Ч. "Виделина- 1865", гр. Панагюрище от 18:00 ч. Филмовата продукция е част от официалните чествания, посветени на 150 години от Априлското въстание.

150 години след събитията, поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние почитаме основно паметта на мъжете, дали живота си за свободата на България. Образът на жените, участнички в Априлското въстание се свежда най-вече до делото на Райна Княгиня по ушиването на въстаническо знаме на Панагюрския революционен окръг. Сценаристът на филма "Жените през април" Димитър Стоянович, споделя, че отдавна го е измъчвал въпросът на какво се дължи абсолютната липса на женско присъствие в историческия разказ около Априлското въстание.

"Бога ми, като погледнете разказа за Априлското въстание, там участниците, като реално адекватно участие, жените са абсолютно съпоставими като участие, като инициатива, като мисионерство, задачи и важни последствия що се отнася до разгласяването на случилото се по света. Но, жените не са онези, дето седят в мазето и везат като изневидели знамената на своите мъже, родители и братя, единствено. Тоест не правят само това. Те са абсолютно активни във всички фази на подготовката на революцията с много ясни, изградени, еманципирани-  по онова време нещо, което смея да кажа в момента не съществува, а тогава е съществувало - женски дружества, които активно и с всички сили участват в подготовката, реализацията и последствията от това въстание".

В търсенето на справедливост разказът се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разкрива паралелна, почти непозната история - тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участнички.

"Жените на Горна Оряховица буквално спасяват целия град от унищожение и масова сеч от страна на башибозуците. Това е абсолютно женска инициатива! Отиват във Велико Търново. Те се събират, измолват - къде с хватка, къде с молба, от представители на сериозната османска власт да запази града от башибозушката орда и успяват".

В масовото съзнание е малко познато, че в хвърковатата чета на Бенковски има жена, която активно участва в революционната дейност - Мария Сутич. След като е заловена от османците, Сутич е измъчвана и изтезавана. Прекарва много време в затвора. Само благодарение на застъпничеството на чуждестранни консули и най-вече на чуждото гражданство на мъжа ѝ, тя е освободена.

"Същото се случва с почти всички заловени жени от Въстанието. Онези, които, разбира се, оцеляват, защото преобладаващата част не оцеляват".

"Разказът е огромен. Абсолютно съм сигурен, че няма да остави никого безучастен. Има и такива, които пък с дипломатическите си доклади правят чудеса. След това - софиянка има изключително известна - Йорданка Филаретова, която е укривала тук Левски – една от водещите фигури на революционното движение. Нейните доклади влизат в официалните донесения, които стигат до Петербург, заради които се решава да се обяви Освободителната война".

Основното послание към зрителите на жените през април е да помнят и да знаят цялата истина за събитията през 1876 година.

"За мен всяко обръщане към собствената ни история, всяко разкриване на тъмните, незапълнени кътчета от собствената ни история, е една победа над невежеството, което, ако допуснем още малко да влезе във венозната ни система, смятам, че ще ни довърши напълно. Поне моята амбиция е до последно да се боря с това".