Цветомир Николов: Притеснителни сигнали от Близкия изток

Изключително притеснителни сигнали идват от Близкия изток.

Това заяви пред БНР Цветомир Николов от Центъра за изследване на демокрацията след новината, че ОАЕ ще напуснат ОПЕК.

"Конфликтът не изглежда да има хоризонт да бъде решен. Ситуацията доста се влошава от гледна точка на дипломатическите сигнали. Самата администрация на Доналд Тръмп не може да даде ясен отговор накъде вървят преговорите. Съответно пазарите реагират на това, включително на заявката на ОАЕ за излизане от ОПЕК", коментира той.

По думите му от гледна точка на цената на петрола това ще бъде калкулирано в бъдеще.

"Дали ще има влияние върху глобалната цена на петрола - не. Опитът, който имаме от членки, напуснали ОПЕК, е, че това не влияе на цената по простата причина, че тяхното поведение следва общата логика, независимо какво се случва и въпреки че са значим играч, не могат да поместят цените на петрола нагоре или надолу. Това, което те имат за цел и тяхната политика, е, че те ще трябва да компенсират загуби, натрупани по време на тази война, съответно биха искали да произвеждат повече, за да могат да си осигурят възвръщаемост на финансовите загуби, които претърпяват в момента", отбеляза Николов в интервю за предаването "Преди всички".

Той подчерта, че сигналите са, че цените ще останат високи поне до октомври.

"Драмата на кризата в Ормуз е, че каквото и да правят останалите играчи на пазара, няма как да компенсират 20% недостиг на петрол. Това, което могат да направят и правят, е да увеличат своя добив с цел да оптимизират своите доставки и износ, така че да компенсират частично недостига. Но това си има своите физически и инвестиционни ограничения. Резервите на Г7, които бяха пуснати, не могат да са безкрайно решение, защото в даден момент ще свършат. Отделните резерви на държавите са за не повече от 3 месеца - и на горива, и на различни видове петролни продукти. Кризата и примката общо взето се затяга", изказа мнението си Цветомир Николов.

Според него от гледна точка на американските производители на нефт - те няма от какво да са недоволни. По думите му те могат да се възползват максимално от високите цени на физическите доставки.

Българският пазар рефлектира случващото се в Европа, отбеляза той и добави, че от началото на военния конфликт цената на дизела у нас е скочила с около 41%. При бензина ръстът е около 20%. Николов обаче напомни и за проблемите с керосина, с торовете, пластмасите и т.н.

Много рафинерии в Европа се възползват от кризата, подчерта той, но изтъкна, че ние не го правим:

"Бизнес стратегията в конкретния момент на рафинерията явно е насочена почти изцяло върху вътрешния пазар, което е грешка, защото имаме прекрасна възможност да се възползваме. Българският пазар е обезпечен. Има много бизнес възможности, които и от гледна точка на българския национален интерес, и от гледна точка на европейския интерес, и от гледна точка на това, че рафинерията има свободен капацитет, който тя би могла да използва, тя просто не се възползва. Управлението на рафинерията отвъд тази възможност - на пръв поглед няма видими проблеми, поне не са излезли информации за такива, няма оплаквания от търговския бизнес. Само че "Литаско" е заявил желание или за спогодба, или завеждане на арбитражно дело спрямо правителството за рафинерията в Бургас".

По думите му до момента оставаме в плаваща ситуация, в която има огромна доза несигурност и очакваме правителството да даде повече яснота.

Относно цените Николов коментира: "Аз съм силно скептичен, че правителството може да оказва какъвто и да било ефективен натиск. То няма инструментите, за да го прави. За да може да се осъществи някакъв адекватен ценови натиск, първо трябва да има ясна прозрачност за цените. Голяма част от цените имат логично обяснение. Има и спекуланти. Това, което правителството може да направи, е да дава прозрачност, да адресира там, където има проблеми, и съответно да намира решения".

Цялото интервю на Юлияна Корнажева с Цветомир Николов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.