Чернобил: Номенклатурата е предпазена и от радиоактивния дъжд, и от отговорност

Двете най-големи престъпления в края на комунистическия режим са Възродителният процес и абсолютната липса на елементарни мерки да се защити населението от радиацията в Чернобил и при това не от незнание, защото номенклатурата е била защитена.

Това заяви пред БНР директорът на Института по исторически изследвания на БАН проф. д-р Даниел Вачков, изследовател на социалистическото минало.

1 май 1986 г. - 4 дни след ядрената авария в Чернобил. Военните, МВР и номенклатурата са знаели и са ги пазили от радиацията. Останалите обаче са манифестирали за 1 май под радиоактивния дъжд.

"1 май 1986 г. е много показателен как се отнася тогавашният тоталитарен режим към големи обществени проблеми и кои теми са приоритетни за него. Когато избухва катастрофата в Чернобил, Съветският съюз първоначално се опитва да я прикрие и не предупреждава никой от съседните държави и международната общност. Това обаче е нещо, което не може да се скрие. Скоро се засичат радиоактивни облаци, които започват да се движат из Европа. Скандинавските държави първи алармират. Към 1 май на ЦК на БКП много добре му е известно вече, че има много голям проблем с радиация, като включително радиоактивни облаци се движат и над България", коментира проф. Вачков в интервю за предаването "Преди всички".

По думите му учени са подавали сигнали до ЦК, че проблемът е сериозен и е добре да се предупреди обществото да се пази, включително да не се правят манифестации. Тук обаче приоритетът за тоталитарната държава е да покаже своята стабилност, второ - тя не желае да признае една катастрофа, която се е случила в Съветския съюз.

"В името на някаква стабилност на режима, в името на една фалшива пропаганда за изключително успешните действия и политики на тези комунистически режими се предприемат стъпки, които можем да определим като престъпление. Не само че в такъв момент хората трябва да вземат най-важните мерки, за да предпазят организма си от радиация, а не - те са изкарани масово под дъжда да манифестират - задължителните манифестации", обясни историкът. И добави:

"Тук се знае мащабът. Вземат се мерки за защита здравето на номенклатурата, предупредени са и армията и МВР. Но никой не взема мерки да предупреди обществото".

Всичко беше такова лицемерие и ни вкарваха в това лицемерие, което организираше партията за подкрепата, която трябваше да ѝ се демонстрира, спомня си той относно манифестациите по случай 1 май.

"Когато започнаха делата за Чернобил, тези, които са вземали основните решения, не бяха засегнати. Ясно е, че това са били устни разпоредби на политбюро, на ЦК. Трябваше да бъдат осъдени хора, които бяха много по-ниско в йерархията на вземането на решения - изпълнители, които не са вземали те автономно решенията, а са били ръководени. Няма следи в документацията, а официалните решения се "вземат" от далеч по-нископоставените, които ще бъдат изправени пред съда да отговарят за решения, които на практика не са имали възможност сами да вземат".

Цялото интервю на Ирина Недева с проф. Даниел Вачков в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.