неделя, 3 май 2026, 22:30

Сцена от спектакъла

Сцена от спектакъла

СНИМКА: Бат Шева

Размер на шрифта

“Бат Шева“ не е просто израелски балетен анамбъл, носещ името на жената, в която библейският цар Давид е бил влюбен и заради която извършил най-голямото престъпление в своя живот, а един свят, в който съществува балетен език – “гага“. Танцуват боси в доста минималистични костюми. Заради войната повечето участници чужденци, а те са почти половината от трупата, си вземат отпуск и заминават в безопасност при близките си. Налага се вместо мащабните танци да се създадат камерни, така че при тревога и зрителите, и танцьорите да могат да се вместят в скривалище.

Три танцови миниатюри привлякоха вниманието ни: първата беше по музика на Бах. Хореографката Рони Хадаш беше използвала в интерпретацията езика “гага“ със собствен акцент - в танца участваха и дългите коси на балерините, а също и шалове.

Вторият й балет беше едно танцово философско есе. Музиката се редуваше с команди, но на всяка от тях участниците реагираха различно. Например при думата “глава“ едни посочваха с ръка главата си, други само протягаха шия, трети я завърташе към мястото, откъдето идваше командата и т.н. При това понятията, на които трябваше да реагират, бяха не само материални, но и абстрактни като “радост“, “глад“ или “вкусна израелска храна“. И още едно ограничение беше поставила хореографката: в този танц участваха само крайниците и главата, но не и тялото. Знае се, колко е трудно е да се движиш, без да включваш корпуса си.

Третият танц беше с название “Изкачване“, на Босмат Носан. На сцената имаше висок подиум над обикновения под и всеки от танцьорите се опитваше да го изкачи или да се скрие под него. Най-тъжното беше за тези, които успяваха да стигнат върха. Оттам имаше само 3 решения: да полетят като птици, но на човек не му е дадено да лети, да се върнат по пътя, който са извървели или да скочат. Тези танци имат свои собствени правила, които също могат да бъдат променяни или игнорирани, нарушавани, импровизирани, а амплитудата на движението на реалността се е залюляла толкова диво, че изглежда невъзможно да се забави.

За предизвикателствата пред трупата, танцуваща между войната и мира, разказва Идан Поргес, директор на ансамбъла “Бат Шева“:
В света на балета е добре познато името на танцовата трупа Бат Шева. Нейните членове се набират от ансамбъла Бат Шева. Главният хореограф Оад Нагарин е създал балетния език "гага", който е нещо като танцова азбука или чанта с инструменти. Ние каним и гост хореографи, които имат свой стил или свой език. В този случай сме поканили две хореографки. Едната в миналото е била балерина в Бат Шева, а втората - не. Считаме, че участниците в ансамбъла трябва да познават много балетни стилове, а не само един. Всяка година провеждаме кастинг за ансамбъла. Условието е половината от приетите балетисти да са от Израел, а другата половина - от цял свят. Когато се освободи място в основната група, част от танцуващите в ансамбъла постъпват там след нов конкурс. Това може да се случи след една или три години. Мен, например, никога не ме приеха в трупата, но имам зад гърба си много постановки в други театри, в които съм танцувал или съм поставял.

Ансамбъл „Бат Шева“, отделно от трупата на Нагарин, поставя спектакли, като този е един от тях. Средната възраст на танцьорите е 20 години. Мнозина са приети наскоро. Тази година кандидатстваха 580 души за 12 места. Те работят върху спектакъла по време на войната с Иран. След безсънни нощи, прекарани в скривалищата, пристигат на репетиция, също прекъсвана от въздушни тревоги. Интересно е да се види какво правят балетистите в скривалището. Някои решават кръстословици или судоку, други рисуват, плетат или бродират, а една от балерините чете по телефона приказки на сестричката си. Балетист гушка домашния си любимец, с когото не се разделя дори на репетиция или спектакъл... Лично аз използвах въздушните тревоги, когато и сценични работници, и изпълнители и постановчици сме заедно, за да решим важни организационни и творчески въпроси. Това, което бихме свършили за двучасово заседание, сега се решава в този четвърт час, в бомбоубежището.

След примирието, чужденците танцьори търсят начин да се върнат. Трудно репетираме, щом половината от изпълнителите липсват. Останалите импровизират. Танцуват на сцената не само своята партия, но и на отсъстващите изпълнители. Това не е изненада. Винаги подготвяме всеки от балетистите и балерините за по още една роля, в случай че някой заболее.

Въпреки войната продължихме и гастролите си по света. След 7 октомври 2023 г. се сблъскваме и с опити в чужбина да бойкотират израелското изкуство. Във Франция малки групички от протестиращи скандираха пред препълнените зали. Вярваме в свободата на словото и на разнообразието в мненията, стига това да не застрашава нашият или на публиката ни живот, както и качеството на представлението. Поканихме ги да изкажат своя протест, след което продължихме да танцуваме. В спектаклите ни участват юдеи, мюсюлманки, християни, будисти. Хората възприемат красотата на движещото се човешко тяло и посланието на ставащото, което често пъти е критично. Никой не се интересува от националността на танцьорите, а от качествата им. Темите ни са универсални.

По публикацията работи: Росица Кавалджиева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!